ето едно мнение от фен на Добруджа за вчерашния мач,от форума им в fenzona.com
Нямам много време да разказвам, но ще спомена няколко неща, които ми направиха впечатление.
RESPECT за десетимата които бяхме в Русе и драхме гърла за ДОБРУДЖА:
аз, Трайо, Камикрона, Гинчето, Тошко /Скина/, Джендов, Фалконе, Адамчо, Дидо Хикса, Тошко /Нюкасъла/
Изкарахме си много добре - някои, като Адамчо, станаха в 4 сутринта, за да успеят да стигнат навреме на жп-гара "Юг" и да сварят мотрисата за Варна в 06:32. Други пък, като Гинчето и Тошко /Скина/ буквално след като изкараха нощна смяна на работа до 07:00, хванаха маршрутка за Варна, за да се качат в 08:40 на влака Варна-Русе.
Както винаги имаше много емоции и незабравими моменти.
Приканвам тези, които бяха в Русе, както и Димо, който коментира мача, да поразкажат тук какви са им впечатленията.
Аз лично съм предоволен от изживяното, като само резултатът от мача е лош (но все пак 2 гола на чужд терен, при това изключително красиви, са не малко за сегашното състояние на отбора ни).
...
Ставане в 05:05 - закуска -> портокал - тръгване по тъмно към офиса на ВМРО - с Трайо и Камикрона взимаме знамената - жп-гара "Юг" - бригадата лека полека се посъбира - 06:32 потегляме с дизеловата мотриса Сименс за Варна - лаф-моабет - слизаме на Повеляново - 1 час престой - времето обещава да е отлично - едни убиват времето с четене на "7 дни спорт", втори закусват с някакви скъпи, но мижави банички, всички дружно полагаме още в 08:00 с "Болярка", а двамата с Камикрона изготвяме димка, която палваме, а тя учудващо задимява като за Световно - разбираме, че Гинчето и Тошко /Скина/ са успяли да хванат бързия влак от Варна, на който се качваме и ние малко след 09:00 - заемаме 2 купета и всеки подремва по-малко - пристигаме на русенската Централна гара към 12:40 - поемаме по една от главните улици, водени от Фалконе и Нюкасъла, които миналия сезон също бяха на мача с Дунав в Русе - града -> нищо особено - баш на центъра пешеходна зона с няколко кафенета и старинни сгради със забележителна архитектура (е нали Русе е най-европейския български град след Освобождението... ) - лутаме се насам-натам - най-сетне намираме Градския стадион - време е за обяд - менюто: хляб, кренвирши, варена наденица, кьопоолу, майонеза, вафли, Загорка, Болярка, Ариана... - засядаме в парк близо до стадиона, окупирайки 5 пейки - хапваме, а някои и полягат за известно време на греещото слънце - засичаме няколко светлосини донакини, хех - малко преди 15:00 се настаняваме в кръчмето "Бай Ганьо", за да ударим по още някой и друг бирчок и най-вече да изгледаме вечното дерби от Националния стадион - армейците започват активно, но говедата чрез Бижутера бележат без да са създали положение - е*ал съм ти дербито - на почивката пращаме Дидо Хикса за евтини билети от касите , а няколко човека обхождаме района около стадиона - нито следа от местните, единствено семкаджиите са заели изчаквателни позиции пред входа на Градския - не дочакваме края на вечното дерби и зацепваме порядъчно пийнали за нашия си мач - на входа искат лични карти, а не ни претърсват и преджобват - без проблем вкарваме 10 димки - първи впечатления от Градския стадион -> приятен вид, чистичко, спретнатичко, добър стадион, половината "А" група не може да се похвали с такъв, само дето няма козирка - опъваме знамената в нашия сектор - започва мача - мощен съпорт от наша страна, а местните ги няма никакви - към средата на първото полувреме се обособява агитка на Дунав, но по-активни са заелите позиции на някакъв строеж в непосредствена близост до стадиона - абе, нещо като "Хълма на скъперниците" в Ловеч, хех - тия от строежа дават тон на агитката на стадиона, наброяваща малко повече от нас (да кажем максимум 20 човека, при това вече към средата на второто полувреме 0 СМЕЕЕЕХ - в крайна сметка местните опъват със закъснение 3 знамена, докато ние отговаряме с шушлековото в сектора и още три на оградата: дългото ДОБРУДЖА, големия трибагреник и британското D.D.F.C. - t.e. откъм знамена резултатът бе Дунав-ДОБРУДЖА - 3:4 - няколко закачки със седналите до клетката семкаджии - шашкане на едната кука, която се вижда в чудо кого да усмири по напред - бърз първи гол за домакините, след който пада и втори - здрава подкрепа през цялото първо полувреме - на почивката без никакъв проблем обикаляме почти целия стадион, за да стигнем до чешмичките - голям пек и респективно жажда - засичаме се с местните на чешмите - забелязва се приятелско отношение и определен респект от тяхна страна към нас - появяват се познати лица като Венито и Лебеда - кратки разговори, обща снимка за спомен и пожелания за успех - през второто полувреме бележим два великолепни гола (по думите на очевидци), които аз незнайно защо пропускам - 2 гола на чужд терен + ударена греда и то на Дунав в Русе е много добре за нападението ни при липсата на Калоян Генчев, Петър Кирилов и Симеон Симеонов - в защита сме трагични без Флоров и все пак Бучи прави няколко спасявания - жалко, но повечето от останалите ги дострашава да пуснем димките, а щеше да се получи супер яко в това слънчево и прекрасно време, но пък и чичко Ушев ни беше заобградил вътре и вънка клетката от абсолютно всички страни - край на мача - "ВИНАГИ СЪС ВААААС, ВИНАГИ СЪС ВААААС, САМО ДОБРУДЖААА, САМО ДОБРУДЖААА...!!!" - излизаме пред съблекалните до автобуса - журналисти, интервюта, фенове, семкаджии, "ултраси" - най-сетне се запознаваме наживо и с Радко Димитров (бългериан-футбол.ком нЕма умре ) - появява се добилия популярност през есента Таз , хвърлен на кучето-пазач на Градския стадион - всички се качваме на автобуса на отбора - местните фенс ни изпращат със скандирания "ЩЕ НИ ЛИПСВАТЕ... ЩЕ НИ ЛИПСВАТЕ!!!" - ние отвръщаме с две мощни червени димки пуснати от автобуса в движение - по пътя наобратно минаваме през Тутракан и Силистра, а задната врата никак не ме слушаше нещо и се отваряше през целия път когато й скимнеше - видимо всички останаха доволни от преживяните емоции - в 23:00 си бях вече в къщи...
Анкета
Тема: Дунав - Добруджа 5:2 (Прочетена 46111 пъти)