Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Pycku

Страници: [1]
1
Сезон 2016/2017 / Славия (София) - Дунав (Русе) 0:2
« -: 28 Октомври, 2016, 16:32 »
Голямата река каза да се пуска тема за мача, та реших да си пробвам моя късмет. За първи път пускам тема за мача, дано съм на кадем  :D

2
СВОБОДНА ЗОНА / Президент на УЕФА
« -: 08 Септември, 2016, 12:12 »
Покрай темата за Купата на България се замислих за изборите на УЕФА за президент. Доколкото разбрах, борбата ще е между холандски и словенски кандидат (съответните президенти на футболната асоциация, може би). Интересно ми е дали имате някакви очаквания и предпочитания.


Не съм чел програмите и изказванията ми, но предполагам словенския претендент ще иска запазване на малките отбори в евротурнирите, а холандския - увеличение на комерсиалния елемент. Ако има някой по-подготвен по темата - нека заповяда :)

3
ДНЕВНИК / За Дунав в Уикипедия
« -: 17 Февруари, 2016, 17:14 »
Здравейте,


Знам че това за мнозина едва ли ще се стори важно, но както се казва отбор без история няма и бъдеще. Преди 1-2 дена се заех да търся из уикипедия и да се интересувам за някои наши играчи и установих, че положението е трагично. Както в българската, така и английската версия, за други не съм и търсел. За играчи, свързани с най-славните и не чак толкова славните години (Любен Марков, Шамси Сюлейманов, Павел Малинов и куп други) няма дори създадени страници, какво остава за статистика. В английската версия май освен за Дунав и едно мъниче за Никола Йорданов, положението също не е по-добро.
Предлагам да се съберем ентусиасти, най-добре е и статистика, за да намерим и обработим необходимата информация. В крайна сметка това е и почит към тези, които са се проляли доста пот за да го има този клуб, да се гордеем и да се надяваме, че където е текло - пак ще тече.


Моля, ако има желаещи да помогнат (по един или друг начин) - да пишат тук.


4
2012 / Разказ за "Дунав" (Русе)
« -: 02 Май, 2012, 20:35 »
Здравейте!

От дълго време ми се въртеше мисълта за разказ (роман), свързан с любимия отбор, но така и не намирах време и желание да го почна. Сега по празниците намерих малко време и си нахвърлях малко идеи, а и почнах да пиша. Съзнавам, че за повечето от вас може да звучи тъпо и безсмислено, за други прекалено дълго и т.н. Все пак се надявам, че ще има и хора, които да го харесат.
В разказа някои от имената са истински и това са мои приятели и познати, които нито съм ги възвисил, нито съм ги почернил. Постарал съм се да изглежда предимно забавно, а донякъде и достоверно.

И така - ако харесате историята (а и да не я харесате), както и за мнения, препоръки и забележки относно по-нататъшното развитие, добавяне на герои и т.н. - моля пишете (може и на ЛС). Надявам се наистина да ви хареса :) И така :

ЧАСТ I - вместо въведение

Беше ранният следобед на поредния горещ августски ден.  Слънцето се беше качило високо в небето и неумолимо печеше  - идеално време да си на плажа, заседнал в някое капанче с добре приготвена цаца на масата и студена бира в ръката...
   За съжаление Русе не беше на морето, а прочутата русенска жега убиваше всяка една мисъл за излизане по улиците. Малцината, дръзнали да излязат, проклинаха съдбата си и тайничко се надяваха да завали. Тук-таме някоя кола преминаваше с отворени прозорци, откъдето се изливаше най-новият поп-фолк хит. Една такава кола – син голф, прелетя на светофара на бул. „Съединение” покрай „Дървото” и след малко наби спирачки, за да завие покрай бензиностанцията по ул. „Солун”...
   Недалеч от там в същия квартал Възраждане Христо Топалов си оправяше прическата пред огледалото до външната врата. Беше около метър и осемдесет висок младеж на 19 години и бе сигурен, че без да си направи прическата, няма как да играе добре днес. А днес имаше много важна среща – първата контрола от лятната подготовка на неговия тим. Мислено Христо се върна в миналия сезон...
   А той не беше лош за Дунав. Драконите се бяха върнали отново в „Б” група след кратко изгнание в долната дивизия и завършиха 6-ти. Тимът имаше сили да вземе и още някоя друга точка, но низ от „случайности” бе отнел възможността за промоция. Колкото до Христо – той беше „изкаран” от юношеската формация на тима с идеята да бъде наложен като нападател, играещ зад тарана Ангел Павлов. Топалов започна сезона като резерва и не игра първите мачове нито минута. В 6-я кръг влезе като резерва, а в 10-я отбеляза и първия си гол. Постепенно успя да се утвърди и влезе дори в титулярния състав, но получи тежка контузия и пропусна последните 2 месеца от първенството. Още кънтяха в съзнанието му думите на лекарите на тима, когато ги попита кога ще може да се върне в игра – „Момче, с тази контузия цяло щастие ще е ако почнеш подготовката за другия сезон”...
   Внезапно се чу звън от телефон. Христо бръкна в джоба си и извади желязната си Нокия – ветеранът караше седмата си година и все още работеше безотказно. Погледна дисплея – Богомил Иванов му звънеше. По принцип се бяха разбрали, че Христо ще затвори, но днес той беше в настроение и реши да „набута” приятеля си, затова натисна зелената слушалка и с най-мазния си глас почна да му говори:

-Мдаааааааа, Боги?!
-Абе Ице, да ти таковам мамата, трябваше ли да вдигаш!!! – просъска глас отсреща.
-Долу ли си?
-Да, ‘айде идвай, че закъсняваме и „Петьо” няма да е доволен.

След което Богито прекъсна връзката. Христо се огледа още веднъж в огледалото, после си обу новите маратонки, взе си раницата и излезе от вкъщи. На бегом взе стъпалата на втория и първия етаж и изскочи навън. Там светлината и слънцето го праснаха с всичка сила и той присви очи, за да се огледа. Все пак нямаше как да пропусне синия голф с отворени прозорци, от които се чуваха усилените на макс тонколони „Едно и две и три – пак ли се напииии или друга в леглото ти скача, а аз не спирам тук да плача...” Христо влезе в колата и извика:
-   Ко е тва бе?
-   Новата на Анелийката... Най-добрата брат, ще стане хит на Опиумчето, честна дума. – отвърна Богито.
-   Заеби ти тая работа, давай, че Петьо хвърля боб вече.
Богомил врътна ключа и потегли с мръсна газ, пеейки си заедно с радиото. По пътя нямаше много трафик и след няколко минутки вече бяха пред стадион „Дунав”. Там обаче беше по-сложно, тъй като нямаше много места за паркиране. Все пак Богито се вреди между едно ауди и една червена тойота „Ярис”.
-   Ей, скивай новата кола на Мишката. – извика Христо, сочейки към Яриса.
-   Хмм, не изглежда зле. Отде пари за нея, мама му мръсна? – попита Богито.
-   Вика че техните му кихнали. Ама си мисля, че се сещаш мача със Сливен миналата година.
Мачът със Сливен бе предпоследния от миналия сезон. Сливен бяха трети и трите точки им трябваха на всяка цена, за да се класират в „А” групата. От друга страна  домакините от Дунав бяха вече пети на 4 точки от Сливен и само чудо им трябваше, за да стигнат тройката. Все пак мачът почна добре и Дунав поведе с гол на Дойнов от фаул. През второто полувреме Сливен натиснаха и обърнаха до 1-2. През целия мач нападателят на Драконите – Адриан Паунов не си даваше много зор и изтърва 2 чисти положения. В 84-та минута Русчев нахлу в наказателното на Сливен и бе спънат за дузпа. Титулярният изпълнител – Дойнов бе заменен малко по-рано и Паунов настоя да бие дузпата. Стреля неточно в аут и така Сливен си биха, макар че повечето фенове, а и футболисти на Дунав да смятаха, че Адриан Мишката е играл тенденциозно.
Богомил и Христо влязоха в залата до стадиона и се запътиха към съблекалните. По коридора срещнаха Траян Добрев и Иван „Доктора” да си приказват пред лекарския кабинет. Траян беше млад специалист, наскоро завършил медицина и от клуба го викаха по време на мачовете като втори доктор. Колкото до Доктора – той беше около 60 годишен лекар, работил на щат в Дунав откакто се помни. Всъщност той не помнеше много –много, понеже всеки ден посръбваше. Всеки го  знаеше като вечно хилнат, а за бохемските му изцепки по нощите се носеха легенди. Самият той се хвалеше, че без да е „жулнал половинка” мозъкът му не може да работи, а ако не удари 2 бири сутрин ръцете му треперят и не може да си върже обувките. Мнозина не се съмняваха, че приказва истината. Дори в този момент Доктора се беше облегнал на стената и се полюшваше засмян, докато Траян му обясняваше разпалено за поредния трансфер на Левски. Траян ръкомахаше и викаше „тоз е стопроцентов голмайстор, хетрик на ЦСКА не му мърда”, когато Доктора фокусира идващите към тях футболисти и се обърна към тях:
-   Ай бе момчета, закъснявате. ОО, Иценце, ще играем ли тоз сезон?
-   Ще, ще...
-   Само не се напрягай много да не се контузиш пак... Пък ако си резервичка, ела при мен. Приготвил съм една половинка, много добра...

Христо се засмя и подмина докторите. След това влезна в съблекалнята, където вече всички се бяха събрали по екип.
  Тренерът – Искрен Христов, погледна към вратата със сърдит поглед:
-Айде бе, само вас чакаме.

Искрен беше млад специалист. Преди десетина години бе обещаващ футболист, но тежка контузия в коляното слага край на всякакви надежди за футбол. Изпаднал в силна депресия, Искрен се покрил от близки и приятели за няколко години, отавайки се на битов алкохолизъм и работа като строителен работник. Все пак след време се съвзел, изкарал треньорски лиценз и показал завиден тактически разум. Всъщност това станало не и без помощта на чичо му, който на практика му купил първото треньорско място – на „Сливите” от гр. Сливо поле. Често по стадионите им викали „сливи” и „п*тки”, откъдето и неговия прякор – Иско П*тката.Въпреки това Искрен си спечелил уважението в района с треньорските си качества, а освен това и много мразел да му викат така, поради което фенове и футболисти „смекчили” прякора, викайки му галено Петьо. Това естествено не се отнасяло за феновете на противниковия отбор, разбира се. Друго обяснение на прякора му идва от това, че в годините на депресия Искрен излизал много рядко навън с приятели, по един петък в месеца, откъдето и прякора му Петьо. Каквато и да е истината, нямало спор че той е кадърен млад треньор, надскочил отдавна нивото на Дунав, но поради обичта към родния си град вече веднъж отказал оферта на Черноморец Бургас. Слуховете дори го свързвали с Левски преди сезона, макар че той категорично да отказва да има нещо вярно в това.
 След малко Богомил и Христо вече седяха на скамейката по екип, а Искрен обясняваше:
-   И така, днеска е първият ни мач от подготовката. Навън сигурно видяхте около 200-300 фена. Въпреки големия пек, те са нетърпеливи да ви видят през този сезон, така че не ги разочаровайте...

Тези встъпителни думи си бяха излишни. Играчите много добре знаеха това, но въпреки всичко от 2 месеца не бяха получавали заплати, така че не им се мореше много-много в това горещо време. Все пак всички уважаваха треньора и поне си даваха вид, че слушат указанията му. По едно време всички наостриха уши – треньорът обяваше кои ще почнат като титуляри:
-   И така вратар ще си почне Светльо.
Ставаше дума за Светослав Абаджиев. Не много високия русоляв вратар даваше сигурност на съотборниците си. Спасяваше наистина невъзможни положения, макар и понякога да допускаше детински грешки.
-   Ляв бек ще играе Кръстев...
Мартин Кръстев беше ново попълнение в отбора. Още като малък родителите му бяха емигрирали в Испания, където той се подвизаваше в долните дивизии. Бе изкарал дори един сезон в Сегунда дивизион. След това на една почивка в България се бе запознал с голямата си любов. Няколко пъти тя ходеше до Испания, но не искаше да живее там, което принуди Кръстев да плюе на кариерата си и да последва своята половинка в Русе. Логично Дунав намери един стабилен бек. Бе висок и често бележеше и от корнери, но вече бе попреминал 30-те и скоростта му бе проблем. Все пак за родните стандарти бе много добър, а и не много скъп вариант.
-   Отдясно е Ралчо...
Tова бе Николай Ралчев. Сърцатият бек  бе неуморим по фланга, но имаше голям проблем с дисциплината и често оставяше отбора си с човек по-малко. Все пак, когато имаше ден, дори Кристиано Роналдо нямаше да може да го премине. Освен всичко друго бяха братовчеди с Абаджиев, така че имаха голям синхрон както на терена, така и извън него.
-   ...В центъра на отбраната почват Стефко и Наско.
И двамата бяха високи и снажни момчета. Стефан Севов бе сред най-старите в отбора и внасяше стабилност, макар че имаше проблеми със спортния режим, който при него си беше направо спиртен. За разлика от него по-младият Бойков бе истинска скала, нещо като Пуйол, разбира се за мащабите на Дунав. Често се включваше и в атаките и помагаше при изнасянето на отбора. Неговият проблем бе несериозното отношение. Освен това смяташе, че разбира много от треньорство и често се бъркаше на треньора, поради което двамата имаха редица пререкания.
-   Ляв халф днеска ще го бъде Флекса...
С този колоритен прякор се славеше Явор Русчев. Въпреки че пафеше по кутия цигари на ден, бързоногото крило беше най-бързия на терена и преди 4-5 години му викаха русенския Мартин Петров. Последва контузия и пътен инцидент, където колата на Русчев бе блъсната от влак на прелеза до Пазара, като лекарите определиха като медицинско чудо оцеляването му, като се има предвид сериозните контузии по тялото. След едногодишно лечение Русчев се върна към футбола, но все още не бе открил предишната си форма. Надяваше се този сезон да успее.
-   Отдясно пък ще е Богито...
Богомил Иванов бе продукт на школата на Аристон. Богито се смяташе за най-талантливия от играчите на Дунав и все се надяваше за оферти от други места. Надяваше се на някоя оферта от Турция или Кипър, за да изкара някой лев, но годините си минаваха, а чуждестранните отбори го подминаваха. Изкараните пари той вкарваше в колата си, която много обичаше. Преди време караше ауди, но откакто си купи Голф се прероди. Затова и често го бъзикаха, че е готов за играч на Миньор Перник.
   -В средата ще Никито...
Николай Дойнов бе сърцето на отбора. Изкарал 10-на години в елитната дивизия на Гърция, Дойнов бе истински професионалист, който сякаш имаше 3 бели дроба. Той тичаше неуморно, изпълняваше статичните положения и не рядко бележеше.  Но най-ценното му качество бе погледа върху играта и пасовете, които раздаваше. За съжаление при връщането си в България бързо се побългари и сладостите от живота му оказваха влияние. На него искаше да прилича и Христо Топалов.
   -А до него ще е Ради...
Ако Дойнов бе сърцето, то Радослав Игнатов бе душата на отбора. Той сплотяваше всички, често плащаше сметките на Опиум и разполагаше с неизчерпаем запас от вицове. На терена бе стабилен полузащитник, но вече бе на 33 и все по-често застиган от хронични контузии, които му вземаха здравето. Ради или „Радиото” вече мислеше да се откаже, но някак му се искаше да направи силен сезон, за да бъде запомнен от феновете дълго време.
-   Напред топките си ги пращайте на Анчо...
Ангел Павлов бе най-високият от отбора. Над 2 метра, но въпреки това техничен и бърз, той бе идеалният таран, който Дунав можеше да си позволи. Често по улиците някой минувач, като го видеше с яке на отбора, можеше да го обърка за волейболист или баскетболист. По-запознатите знаеха кой е, а 15-те му гола миналия сезон донесоха много точки на клуба. Въпреки това той някак си странеше от останалите и не споделяше техните представи за живота извън терена, поради което и страдаше играта му.
-   Ицо, ти като закъсняваш доста ще трябва да се извиняваш. Пускам те титуляр и очаквам гол още в първите минути от теб.
Сърцето на Христо Топалов трепна. Не очакваше да почне титуляр още в първия мач, макар и да се надяваше силно. Все пак съмнителните игри на Мишката бяха вбесили Искрен Христов и той реши да даде шанс на младото момче. Може да се каже, че най-щастлив от титулярния състав бе именно Христо.
   Не по-малко щастливи бяха резервите на клуба – те нямаше да се потят, а щяха да гледат мача от ВИП места на резервната скамейка.

Сред тях бе Иво Владимиров – Патравия. Той бе най-стария в отбора, вече гонещ 40-те години, за което говореше и оплешивялото му теме. Въпреки напредналата си възраст, той нямаше и 50 мача като титуляр за Дунав за 15-те години в тима. В двата мача, които игра миналия сезон поради картони на Абаджиев, той бе пуснал 6 гола, 1 от които от центъра. Все пак му харесваше атмосферата в тима, а освен това от страничните си занимания бе спечелил достатъчно. Миналия мандат бе общински съветник от социалистическата партия, което доста спомогна и за бизнес начинанията му. Държеше и студио за интериорен дизайн и въпреки кризата, печелеше добре.
 Йордан Петков и Владко Коцев бяха други две резерви. Те бяха нови момчета, дошли от софийския Академик. И двамата бяха високи и снажни, но имаха проблеми с наднорменото тегло. Това бе причината Петков да бъде изхвърлен от Академик. Коцев пък имаше проблеми с нощния живот. Той бе провинциалист по рождение и ненавиждаше софиянци, поради което често ги биеше по дискотеките. Един път изяде голям пердах и намрази докрай столицата. Затова и реши да напусне Академик и да си търси щастието другаде. И двамата дойдоха със свободен трансфер, но бяха назад с подготовката и Христов реши, че няма смисъл да ги пуска титуляри. И двамата бързо се сприятелиха с Иван Писков. Писков изпитваше същата ненавист като Коцев, но не към столичани, а към циганите. Тримата сформираха бойна групичка и през деня тренираха, а нощем ходеха да бият цигани. Изживявайки се като скинари, тримата бяха със сходни габарити – високи, напомпани бръснати момчета. Виждайки ги нощем, човек би се заблудил, че се е върнал в 90-те години в ерата на ВИС и СИК.
   Адриан Паунов бе резерва за този мач. Мишият му поглед, все търсещ далавера, му донесе и прякора – Мишката. Той обичаше интригите и далаверите, но повече обичаше младите девойки. Често сменяше колите и гардероба си, а хората често го подозираха в не много законни дейности. Все пак имаше и футболни качества, което бе причината Христов да не го е изгонил от отбора още. Резерва щеше да бъде и Теодор Андреев, който все още се лекуваше от контузия в коляното. Твърдеше, че са го нападнали кучета и докато ги е подритвал се е подлъзнал и паднал, усуквайки коляното си. Мнозина обаче смятаха, че контузията му е от една вечер на Платиниум, където Андреев паднал от една от масите, докато танцувал. Така или иначе контузията бе факт, и то от дълго време, така че Христов не смяташе въобще да го пуска в този мач.
***
Двата отбора се бяха строили в тунелчето преди да излязат на терена. Христов се поздрави с треньора на противниковия отбор – все пак това беше легендата на Дунав – Мирослав Миронов, а отборът, срещу когото щеше да играе Дунав бе неговият Спартак (Плевен). Двата тима поддържаха топли връзки и не беше случайно, че са си уговорили мачове в предсезонната подготовка. Съдията вече бе готов да изведе отборите, когато Радослав Игнатов се обърна и почна да разказва един виц.

-Манго и Айшето решили да си доставят френски ласки. През нощта Айшето духала на Манго, а после той решил да я полиже малко. Наврял си главата под одеалото и почнал... Айшето таман почнало да й става хубаво, когато Манго се провикнал „Айше, пръдни малко ма, да подишам и аз чист въздух, че се задуших тука!”

Всички почнаха се смеят, а Иван Писков направо се съдра от смях. С гръмовния си глас чак уплаши чистачката – леля Мария – стара и работлива циганка, която не чу вица и се чудеше какво става. Както се хилеше, Иван се обърна към нея:
-Щъ убия ма, пръдлоо! – изрева той.
Леля Мария видя пламъка в очите му и побърза да се скрие в стаичката си. Останалите изпаднаха в още по-буен смях. В тази весела обстановка излязоха на тревния килим, който по-скоро си беше прашна и кална нива, напечена от жаркото слънце. Първият предсезонен мач на Дунав щеше да започне след броени мигове...

То be continued… some day ?

5
2011 / Да си спомним за Игор Кислов
« -: 01 Ноември, 2011, 18:20 »
Здравейте! Отдавна не съм писал, а и все по-малко време имам да следя "Дунав", но нямаше как да прескоча тази статия. Моите първи спомени са от "Дунав" на Барбуков, където Игор Кислов имаше основна заслуга. По едно или друго стечение на обстоятелствата може би тримата най-добри украинци, играли в България (Моргун, Кислов и Немодруг) са свързани с нашия клуб.
 Макар и Кислов да бе един от най-качествените чужденци, той отдавна е забравен от повечето в България. Аз лично преди 1-2 години се позаинтересувах от неговата съдба и тази на Олег Моргун, та ми отне сигурно 2 часа ровене в интернет, за да открия информация за двамата в настоящето.
 Добре би било скоро да се организира един бенефис с участие на споменатите играчи, защото когато Кислов играеше при нас Русе имаше 3 отбора в професионалния футбол - Дунав, Корабостроител (Локомотив) и Раковски. Вярно, че това бяха едни смътни години, но вярно е и че година след това имахме за последно русенски тим в "А" група. Ето я статията:

http://http://football.sportal.bg/news.php?news=332884&c=842



ПС: Надявам се скоро отново да си върнем позициите, защото силно вярвам, че където е текло - пак ще тече!  А и куцо, кьораво и сакато вече обявяват проекти за стадиони, обещават се милиони, а някъде не само се обещава, ами и се върши работа (справки - 60 км от нас). Ето - имаме нова управа, дано тя да направи нещо по въпроса, макар че всички ние трябва да правим по нещо. Защото от времето на Кислов и компания управниците на Русе раздадоха под една или друга форма обекти, с които сигурно Шампионската лига би била постижима, а резултатите - всички  ги знаем...


ППС Не знам дали тук е мястото на тази тема, така че ако модераторите преценят - нека я преместят.

6
2010 / Аматьорска футболна лига (АФЛ)
« -: 20 Август, 2010, 12:52 »
Здравейте! Искам да ви запозная с една инициатива, която се предприе лятото и която, надявам се, ще се превърне в традиция.

Става дума за аматьорската футболна лига (АФЛ) в Русе. Към настоящия момент тя е в края на първия си сезон, който мога да нарека успешен. Става дума за отбори от 5+1 играча, които всяка седмица играят на принципа всеки срещу всеки по 1 мач. В първия сезон бяхме 10 отбора (9, след като единия бе дисквалифициран) и се получиха доста интересни и красиви двубои. Мачовете са предимно на изкуственото игрище на "Локомотив", а от другия сезон част от мачовете ще са и на новото игрище в Здравец. Ако има желаещи - нека сформират отбор и се запишат :)

сайт на АФЛ: http://liga.awardspace.co.uk/index.html
правилата, валидни за сезон 2: http://liga.awardspace.co.uk/pravila%20sezon2.txt

страницата във фейсбук: http://www.facebook.com/event.php?eid=1 ... 017&ref=ts

Ами това е, ако имате някакви въпроси, мнения, препоръки, идеи - пишете тук или на Л.С.
 Надявам се да се видим на футболните терени :)

7
2010 / Декларация от феновете?
« -: 22 Юни, 2010, 10:38 »
Чета в различни сайтове протесна декларация. Няма новина на сайта, не виждам и във форума някъде да е обсъждана. Някой може ли да хвърли повече светлина?

Текстът на декларацията е:

Дълго време следяхме ситуацията в нашия любим клуб без да изразяваме нашето мнение по тежките проблеми, налегнали отбора. Това беше породено от  желанието ни ръководството да бъде оставено да работи на спокойствие, а и в същото време да няма никакъв повод да си „измие ръцете” с абсурдни доводи като липса на обществена подкрепа, разбиране и прочее заучени фрази, които ни бяха чинно рецитирани през последните години. С това наше пасивно поведение ние желаехме да видим до къде точно ще стигне ръководството на ФК Дунав в своите действия. Уви, днес ние прекратяваме нашето мълчание с тъжната констатация, че ръководителите в Дунав очевидно са довели важните дела в клуба до под кривата круша и от известен период не само няма положителна развръзка по спешните въпроси, касаещи бъдещето на отбора, но и ситуацията с всеки изминал ден се влошава все повече, като вероятно след още няколко дни може да стане напълно неспасяема. А когато каруцата се обърне, пътища много...

Поради тази причина ние се обръщаме към представителите на медиите с ясното желание най-накрая да провокираме нещо да се случи и да се стигне до конкретни резултати.

Ние вече се наслушахме на оправдания, но истината е, че когато човек не желае да свърши една работа, си намира различни оправдания за това. Ние вече не искаме да ги слушаме, не ни интересуват причините, поради които отборът е докаран до това положение, а искаме ръководството да докаже, че може да ръководи клуба. Уморихме се да чуваме едни и същи клишета, информации, лишени от всякаква конкретика,  празни приказки и откровени лъжи.

Ако ръководителите на ФК Дунав се провалят в последния си тест, то ние, феновете на Дунав ще потърсим отговорност от тях и ще загърбим добронамерения тон, с който се стараехме да бъдем в услуга на любимия си отбор. За жалост за пореден път сме на път да стигнем до извода, че в България да си добронамерен и коретен е по-скоро недостатък и води до редица проблеми.

Поради всичко това, ние искаме да заявим ясно, че ако до 28-и юни 2010 година няма конкретно развитие в положителна посока на ситуацията в клуба, ние ще оттеглим веднъж завинаги нашата подкрепа за ръководството на ФК Дунав и ще предприемем конкретни действия СРЕЩУ всеки един човек, който има участие в съсипването за пореден път на русенските "дракони".

8
Макар и да звучи клиширано, Иван Вазов наистина е патриархът на българската литература, според мен дори на целия български дух. Неговия роман "Под игото" с гордост се кичи със славата на първия български роман.
Сигурно се чудите каква връзка има това с Дунав и защо пиша това тук. Просто, защото се сетих името на една от най-важните глави в романа - "Пиянството на един народ". Не вярвам да има някой, който да не знае, но метафората в главата е за народа, който повярвал в народната свобода и давал мило и драго в борбата. Както казва Вазов: "И в няколко дена тайно и полека, народът порасте на няколко века!" И така до месец април 1876г., когато окрилен от неуспехите и батаците в Османската империя, българския народ, след петвековно робство скача на борба за свободата си...
...Всъщност скача малка част от народа (ок. 1/30), а близо 30-на хиляди души падат жертви...
...Да се върнем в наши дни. Месецът е април, годината - 2010. След 20 годишно отсъствие от "елита" на българския футбол, един провинциален футболен отбор вдига чело и води пред конкурентите си в групата. Резултатът е фурор и пиянството обхваща един цял град. Отборът е "Дунав", а градът - петия по големина в България. И като българските въстаници, около 5000 души (около 1/30 от града) се опияняват от успехите на малкия тим в слабата група  и ходят всеки мач да дерат гърла, вярвайки. Те вярват в чудото - след 20 години "Дунав" ще се върне на картата на елитния футбол! И макар тези, които да ходят на мачове и да дерат гърла да са 5000, то целия град е залят с еуфория и хората вярват, че успехът е близо, че справедливостта ще възтържествува. Изтерзан, беден, занемарен, преживял не 1 фалит, но никога неизчезнал и непредал се, Дунав се бори да разкъса веригите на робството, оковали го в "Б" Група...
В романа си Вазов описва коренно различна картина само няколко седмици по-късно. И в действителност нещата стоят така - въстанието е разгромено, повечето чети са разбити, села и градове са опожарени, страхът е завладял хората. Никой не вярва в свободата, хората са се примирили със съдбата си. Нещо повече - озлобяват се срещу народните лидери и будители, тези които преди месец са носили на ръце, сега биват проклинани, предавани, пребити, оплюти...
Май 2010. Аналогията е покъртителна. От "великия Дунав" отпреди месец няма и следа. Няма следа и от вярата на феновете, че нещо ще се промени. Водачите в лицето на ръководство и футболисти биват проклинани, предавани, пребити оплюти...

И в двата случая става дума за слаба подготовка, вяра в невъзможното, преждевременно напъване и биене в гърдите колко сме велики, без да се прецени реалната обстановка - какви сме ние, колко са ни силите и за какво се борим.
Историята говори, че скоро след разгрома на Априлското въстание се появява помощ отвън и идва дългоочаквано изцеление. Дали и тук ще има някакво аналогично явление? Бъдещето ще покаже. Аз силно се надявам.


ПС Няма от какво да се срамуваме и да съжаляваме. Толкова са ни силите и възможностите, ако в началото на сезона някой беше казал, че ще пропуснем за малко промоция повечето от вас съм сигурен че биха се изсмели. Радостно е, че не се примиряваме и за нас третото място е повод за съжаление, но с оглед предишни години и това не е зле. А какво да кажем за Цонковата Калиакра, която дори изстрада 1 загубен бараж, но не се предаде, продължиха да работят и да наливат пари и днес трябва да им честитим промоцията? Надявам се догодина и нас да ни поздравят :) В крайна сметка провал ли е, че сме по-напред отколкото преди 1 година?!

 ГОРЕ ГЛАВИТЕ!!! САМО ДУНАВ!

9
Момчета, надявам се тук да намеря помощ. Става дума за това, че имам 1 познат, който отскоро работи в Меридиан Мач. Вчера говорих с него за Дунав и той обеща поне по 2-3 статии седмично, защото от вестника и без това си търсели повече информация от изтока, а Дунав са все пак лидери. Та въпросния човек пита има ли някой, с който да се чуват всеки ден, който е по-навътре в нещата и може да дава информация. Трябва някой, който да има все пак и какво да каже. Както казах "уговорката" е поне 2-3 статии седмично, стига да има новини от отбора.
 Та въпросът е: Има ли някой, който да се навие да дава информация? Нека пише тук или на лично съобщение. Благодаря предварително :)

10
инж. Божидар Йотов
Кметът на Община Русе инж. Божидар Йотов, който е и председател на УС на Футболен клуб ”Дунав” кани русенските бизнесмени на среща-разговор на тема: „Да върнем „Дунав” в елита на българския футбол!”.

Срещата ще се проведе в четвъртък, 04.02.2010 година от 17.30 часа в Зала №1 в сградата на общинска и областна администрация.

http://www.pristis.bg/20100202748/novin ... d-680.html

11
2009 / предложение
« -: 06 Декември, 2009, 01:38 »
Здравейте!

Пиша рядко във форума, но това не означава, че не следя какво става с отбора на "Дунав". Не знам от късния час или от (не чак толкова) поетото количество алкохол, но се зароди една идея в мен. Писах и в групата от фейсбук, но ще го пратя и тук следното съобщение:

 "Пичове, доколкото знам, все още не е ясно какъв ще е бюджета на Русе за спорта през 2010. Съзнавам, че е тежко положението, но без пари "А" група ще си остане мечта за още дълги години. Смятам, че сега имаме златен шанс за нещо по-добро и защо не да покажем, че русенци милеят за отбора и че тима има голяма фенова база,... като направим митинг или шествие, така че да се разбере за нуждите на нашия клуб, както и нещо повече - да се насочи обществения поглед към този проблем?!"

Вярвам, че лоша реклама няма, така че с нищо не можем да навредим на отбора. Друга идея е да съберем e-mail-и на стотици фирми и от името на клуба да им пуснем предложение да спонсорират тима. Смятам, че ако сега не се направи нещо, то в близките 5-10 години сме осъдени на същата съдба, а Русе е град, заслужаващ един класен отбор, играещ в "А" група!

Страници: [1]