Единственият начин да се задържат в Дунав местни таланти, е ако отборът трайно е в елита, заемайки място в класирането над осмо и плащайки заплати поне съизмерими с тези на Локо П-в и Славия например. За целта пък местната икономика/индустрия трябва да си върне водещите си позиции отпреди няколко десетилетия. За сега за съжаление липсват индикации това да се случи скоро.
Индустрията, и не само, ами целият бизнес, в Русе са си налице. И в доста направелния са водещи, а в други - единствени в страната. Проблемът е да се убедят тези хора, че има смисъл да дават пари за клуба, че тези пари няма да потънат в нечий джоб или да станат на нови мерцедеси, докато играчите бойкотират тренировки, заради неизплатени заплати, че не говорим за проекта Дунав на община, кмет, партия, определен бизнесмен, а за кауза на всички русенци, не само в града, но и по света. Да ги убедим, че правим нещо, което да остане, което ще е трайно и ще вълнува хората. Задържане на едно сравнително високо ниво не е непосилна задача, но изисква целенасочени усилия и пак няма гаранция, че ще се постига винаги. Но трябва Дунав да вдъхва доверие, че дори и при слаби сезони, дори и при отпадане, няма да се чудим откъде да започваме, защото ще имаме стабилни основи. Тогава бизнесът сам ще дойде да търси спонсорство, както стана това с женския баскетболен клуб. За целта обаче трябва сериозна работа още доста време. Доверието се гради трудно. Особено с нашия горчив опит и нерадостна история в последните десетилетия.