Това, че отборът от 16-17 годишни хлапета, стъпващи за първи път в мъжкия футбол и е далеч от готов, надявам се не се приема като откритие, заслужаващо Нобелова награда. Ако целта е да "гоним" влизане в Б група заради самото влизане чрез привличане на играчи като Григор Долапчиев и като лазещите по терена и пазещи резултат срещу 16 годишни днешни наши съперници, ще можете да си изберете следващия месец ръководство, което да изпълни тези смислени "мечти". Но сегашното няма да е.
Клубът Дунав в момента е в полунасипно състояние с една камара проблеми извън терена. Не само финансови, не само организационни. Според мен умното би било да си направим план за развитие и да го следваме без драми и импровизации, а не някакви хаотични, самоцелни изпълнения и напъни. Ако една, две години във В група биха били толкова страшни, то помнете ми думата, това е прекият път към новите 25 години. Всяка година големи амбиции, нула покритие, въртележка от футболисти. Това ли наистина искаме?
Защото тук в Русе винаги гоним някакви цели, винаги много амбициозни, пък да се чудиш как така футбол нямаме и в Първа лига играхме с един русенец на преклонна възраст. Отговорът е - прибързани действия, плод на емоционални изблици и болни, неподплатени с нищо амбиции. Куха структура, ръководена от кухи хора през годините. Лесно зачеркване на хора. Тоя не ставал, оня не ставал. Защото тук все сме едни хубавци и големи специалисти, дето много я разбираме тая игра. Само вижте колко играчи е извадил Русе на национално ниво за последните 50 години и сравнете с подобни градове като нас - Стара Загора, Бургас, че и едно Търново. Дали няма нещо гнило тук?
Защото вместо да плащаме заплатите на "опитни" играчи със спорни качества, професионализъм и лоялност, можехме за 1/10 от парите да имаме дублиращ отбор във В група, където вече да разполагахме с млади футболисти с някакъв опит в мъжкия футбол. Защото една част от тези футболисти можеха да играят редовно в последния сезон в Първа лига вместо някои други. Защото в област Русе имаме само 1 отбор в първите три нива на българския футбол.
В момента най-умният ход е на първо време да се концентрираме върху връщане на някои русенски таланти в отбора, след това скаутинг и привличане на други млади и талантливи играчи (но с повечко опит) между 20-23 години, за които да сме сигурни, че ще паснат на отбора и ще направим нещо сериозно. Играчи, които ще са следени и гледани и някой ще може да обясни аджеба защо са привличани. И другото много търпение и обиграване докато се получи както трябва. В Академията също трябват сериозни инвестиции в методика и подготовка. Всичко друго ще са напъни, дето знаем вече как ще свършат. А те ще свършат трагично. Първо, че с такова "гонене" на резултати, такива няма да се постигнат, второ, че просто клубът ще бъде окончателно довършен и заровен. То не му трябва много като цяло.
Тези момчета са в момента на пангара спасиха клуба и си заслужават шанса. От тях между 5-8 наистина ще продължат нагоре, но това би било едно страхотно ядро, с което да продължим нагоре. Промоцията в Първа лига след 25 години беше спечелена още във В група. Сега трябва да направим същото. Или приоритет е Академията само като го закъсаме? Ако зачеркнем лесно и тези играчи, аз на тях място бих пратил някои критици при Григор Долапчиев,Петко Цанков и подобните те да спасяват Дунав в такива ситуации.
Анкета
Тема: Дунав (Русе) - Спартак (Варна) 1:1 (Прочетена 6062 пъти)