Всичко е много добре замислено и организирано, единствено се опасявам да не станем трън в очите на всичките схемаджии и комбинатори, превзели българския футбол (особено напоследък). Доста зависи и от това, какво ще се случи с държавата ни следващите няколко месеца.
Мен лично, малко ме притеснява доста тромавата административна структура, която анонсираха, че ще правят. Две структури - сдружение и АД, всяко с управителен и надзорен съвет... орел, рак и щука. Дунав не е някаква голяма организация. Дано да се усетят, че е по-добре да имат малък, но ефективен управленски апарат от 3-4 човека, със строго разпределени задачи и отговорности.
Ще има кампания по разяснение, но структурата няма да е тромава, доколкото тя ще се дели на две части:
- Структури и механизми за контрол и прозрачност (Общо събрание, Надзорен съвет) - тези няма да изпълняват никакви оперативни задачи.
- Оперативно ръководство - последното ще бъде в тесен състав и пълни оперативни правомощия, за да се избегне тази тромавост, но в същото време ще се отчита на съответните форуми и регулярно пред структурите за контрол, с цел да се осигури максимална прозрачност, а и да се избегне в бъдеще ситуация, в която някой друг да дири акции по нивите и бензиностанциите в Търговище и Исперих.
Двете дружества ще продължат да функционират паралелно, защото в момента АД-то носи спортните права за участие в първенствата на БФС. То няма да има друго ръководство и Управителен съвет, тъй като УС на Сдружението ще бъде огледално вписан като УС и на Акционерното дружество. Концепцията е в бъдеще Акционерното дружество да извършва допълнителна търговска дейност, която не е пряко свързана със спортната дейност на клуба, а приходите да се връщат обратно в Сдружението като членски внос. Също така ЕАД-то ще служи и за момент (съдейки по историята много малко вероятен), в който се появи сериозен инвеститор и тогава Общността зад клуба ще има пред себе си инструментите да реши дали и при какви условия да прехвърли клуба на едноличен собственик.
С новата структура се цели решаването на 2 основни проблема:
- Проблемът за собствеността доколкото ако търсиш външни спонсори и финансиране без поемане на личен риск (кредит, заем и т.н.), няма как да претендираш това да е твоя лична собственост. Принципът е прост - ако ще разчитаме за финансиране на общността на Русе в нейната цялост - бизнес и обикновени хора, значи същите трябва да имат и механизмите да контролират работата на ръководството на клуба. Не да се месят или изземват оперативни функции, а да служат като спирачка пред потенциално катастрофални решения, които всяко едно ръководство, независимо колко хубави намерения има, може да вземе в даден момент. Това ще е функцията на общността - да следи какво се случва в този клуб. Нека не се лъжем, удобно е да си измием ръцете с Доктора за абсолютно всичко, но все пак случилото се в Дунав е и наша отговорност като общество заради пасивност и липса на инициатива във времето. Нека не забравяме, че малцина бяха хората, които биха камбаната накъде сме се запътили и въпреки всичко ножът трябваше да опре до кокала, за да се види това нещо от по-широк кръг хора. Този проблем трябва да решим и той е в нашата градина.
- Във връзка с горното - проблемът с отчетността и контрола, както и избягване на ситуации в бъдеще, "собственици" като швейцарците да злоупотребяват с този си статут и тяхното премахване да е свързано с много трудности и жертви, включително угрозата за "ново начало" и поредния нов клуб.
Футболът е много труден корпоративен проект и освен ако нямаш съответните големи възможности, е невъзможно да се управлява като one man show. Не и в дългосрочен план. Идеята за организацията, която се предлага сега може да е трудна, сложна, да има и много подводни камъни, защото ще разчита и на солидна доза социално IQ от страна на членовете, но е единственият начин в родния контекст за дългосрочно и устойчиво във времето решение. Това не го прави лесно и безпроблемно, просто най-доброто, което реалистично имаме на масата, доколкото целта е да се обединят човешките и икономически ресурси, с които разполагаме в Русе, а не да разчитаме на някакви химери за богати собственици, за големи инвеститори, дошли от приказките и прочее пожелателни лаладжийски истории.