За съжаление се вижда, че алтернатива няма. Всички клубове в момента са или с назначен собственик от София по политически причини, или общински - с кмет начело, или на местни бизнесмени, които изпълняват поръчка на кмета или въртят друга схема. Реално всички модели са неустойчиви. Вижда се даже по т.нар. грандове на родния футбол - ако не беше Левски София, тоя клуб отдавна щеше да е по-зле и от Дунав. За Литекс/ЦСКА дето в едно дело само са преместили ловешкия клуб, а в друго са правоприемници на ЦСКА едва ли не - просто няма какво да се каже.
Всичко е ден до пладне. Берое и Морето са се уредили, пловдивските на 3 години горе-долу им се сменя собственика, щото на никой не му се дават пари, ама за да получи правото да купи банка примерно или да върти схеми с наркотици, дава за клуба. Може и да постигнат успехи, но утре пак се чудим дали и тоя път ще ни спасят, ние можем ли да направим нещо, защо се стигна дотук.
В този смисъл не съм много оптимист. Следващият ни собственик или ще е общината и ще гледаме цирка Йотов, или ще е нов Доктор, ама същия като бизнес и манталитет.
За да го има Дунав, той трябва да е кауза на целия град. Видя се с женския баскетбол - игра която не предизвиква почти никакъв интерес, стана кауза за цял един град. Всички се вълнувахме, усещаше се във въздуха, когато момичетата ще играят, а зала Дунав беше със средна посещаемост 1 000 души, на турнир, в който съперниците ни не събираха толкова за цял сезон - при това с платени билети, а не безплатни! Това аз виждам като път за спасение. Да се превърне клубът в кауза на града. Както беше по едно време - имаше карти за отстъпки, работеше се с местния бизнес, но не го докараха докрай, а избраха да си редят схемите. Това отдръпна всички от отбора - и спонсори, и публика.
Как да стане това? - Работа, работа, работа. Трябва да се шуми около отбора, да не се допуска информационно затъмнение и да се чудим има ли мач или не. Трябват фенски артикули - достъпни, поне в един магазин в мола, и един на центъра, на пазара. Не да ми продават шалчета на Лудогорец и ключодържатели на ЦСКА - всичко в града да е залято с Дунав. Инициативи на фен-клуба - да се види, че това са едни смислени хора, които милеят за клуба - да се разчупи клишето, че агитките са наркомани и хулигани. Защото ние не сме такива, но реално клишето е силно, а като не се показваме достатъчно, е трудно и да се разбие. И най-вече - прозрачност. Да се знае - имаме малко пари, ще се борим за средата на Б група - еми честно да ни го кажат в началото, ние ще сме там и няма да очакваме титла, но ще си подкрепим отбора. Честни и открити разговори с феновете и обществеността за ситуацията, финансите, целите - нещо което Доктора беше почнал да прави във В група, но прекрати след един полусезон. И да се избягват всякакви такива мистики като концесията, платена с пари на клуба, а дадена на друго дружество, мрънкане на общината как 200 000 ни трябват да спасим клуба... през март месец и т.н. Прозрачност, честност, откритост. И без изпълнения като Петков, дето да карат негърчета на килограм, някои от които сигурно и не помнят, че са били в Дунав. Всичко това, ще вдъхне доверие на феновете, а с това и на бизнеса. И нека квартални кръчми са ни спонсори дори, но да са много, да е целият град. Оттук вече няма да е невъзможно да се подпише договор и с голям спонсор, различен от местните малки, който да помага значително и да иска да се асоциира с клуба като Дунав. Това е според мен. И повечето неща зависят от нас като фенове, и от фен-клуба като организация. Да не допускаме Доки и компания да си разиграват коня в името на някакво имагинерно величие, че нещата винаги свършват зле в такива случаи.