Еми момчета, това беше. Беше удоволствие да сме част от елита на страната и да коментираме мачовете, да се вълнуваме. Никога няма да забравя онзи сезон, в който се страхуваха от гостуванията на Дунав... в Разград. Или онзи паметен сблъсък със Септември, след който така се радвах, както никога досега.
Връщаме се в периода на сблъсъците с Тервел и Каварна, но най-вероятно първо ще си припомним онзи тъжен пост на фен-клуба отпреди години как много клубове нямат сайт, но си има един сайт, който няма отбор.
И докато си спомняме за добрите моменти, да не забравим и за виновниците да се стигне дотук - егото и партийната обвързаност на един претендиращ за интелигентен и образован човек, но простак и мутра по душа. Както и една партия, която по цял ден напоследък ни обяснява как щяла да се счупи държавата без тях, а се вижда, че именно те я чупят. Дунав е христоматиен пример за цялото разбиране на ГЕРБ за властта и им пожелавам скоро да изпитат същото, което и ние в момента. И да помним. И всички дето викаха колко бил велик Доки да си знаят за следващия спасител.
И последно - да се радваме на всяка победа, на всяка точка и на всеки гол, винаги когато може. Защото ходенето по мъките може да продължи много, много дълго.
САМО ДУНАВ!!!