Общо взето можем да заключим дотук през сезона, че вкарат ли ни, умираме. Колко мача загубихме след като бяхме повели, но след това гол и край - обръщалка. Тука подобно - играхме прилично и въпреки че Етър не е Барселона, все пак бяха фаворити в този двубой. Вкараха ни обаче и всички свърши. Това ми се струва основният психологически проблем. Много пъти другите не са драматично по-добри от нас, просто имат късмет да вкарат, а нашите това не знам като знак от съдбата ли го въприемат или като какво, но просто умираме - никаква идея как да играем. Логично, загубихме сума ти точки в мачове, в които не бяхме по-слабият отбор.
Що се отнася до тренера - надъхан е, и това е много по-добре от онова мрънкало Орачев, дето нищо не му се разбираше, а и като цяло излъчването му беше пораженческо даже и след победи. По-добре големи приказки, отколкото снишаване. Имаме малко нужда и от това. Да видим с Верея как ще са нещата - там също има изцяло нов отбор, не са класа, не са обиграни, няма пари - задължителна победа с 2 гола разлика, ще покаже, че сме на правия път.