Лошото е, че само шепа хора, най-вече тук във форума, се кахърим и проявяваме някаква загриженост за ставащото в клуба, а повечето футболисти, ръководството и “спортната” общественост в Русе са изпаднали в такава зимна летаргия и меланхолизъм, че чак ми се иска “проклетия” есенен дял да приключи възможно по-скоро. Призивите към играчите за кожи, кръв и пот, за важността на всеки следващ мач, си остават като глас в пустиня. Всяка седмица - старата песен на нов глас. Сигурен съм, че ако не дай си боже отбора изпадне, всички ще се разбягат като пилци. Дано да греша!