Световната практика е доказала категорично, че има право-пропорционална зависимост между класата на един отбор, от една страна, и финансовите възможности на клуба, от друга. Може и да е имало някакви изключения, но те са много редки и в крайна сметка нещата са си идвали скоро на мястото. Защо тънахме из долните групи толкова много години? Ами защото явно парите на клуба са били малко и не са стигали за нещо повече. Сигурно тук е важно и как се ръководи клубът, но едно е ясно - докато не дойде и нашият Чичко Паричко, няма как да очакваме чудеса. Ентусиазмът е хубаво нещо, но и той е до време. Ако приемем, че миналия сезон постигнахме всичко най-вече благодарение на голия ентусиазъм, то сега вече нещата си дойдоха на мястото. Може би наистина играчите са очаквали увеличаване на заплатите и ако наистина не е станало, както тук се говори, няма нищо изненадващо в това, че вече не играят както преди. Не обвинявам никого, може би такава е логиката - щом си дал, трябва и да получиш. Обикновеният запалянко не знае и не се интересува какви пари минават през клуба, Важното е каква част от тях отиват действително за отбора - за подобряване на тренировъчната база, за тренировъчни лагери, за достойни заплати на играчи и треньори, за привличане на качествени футболисти и треньори, за стимулиращи бонуси при показани добри резултати. За съжаление, явно няма сериозни спонсори, които да се интересуват от Дунав, и докато това е така, ще кретаме из долните дивизии докато се изясни. За жалост, аз съм песимист по въпроса за оцеляването на Дунав в Първа лига този сезон, колкото и да ми се иска да не съм прав. Това е, докато не се намерят сериозни спонсори в дългосрочен план, няма как да има силен Дунав, колкото и тъжно да звучи това.