Иначе за вчерашния мач за Купата някак си по-скоро съжалявам, че не пак, а отново, не успяхме да материализираме положенията си. Сякаш някаква лоша карма ни пречи да бележим на този стадион. Първото полувреме бе доста бездушно и неориентирано и за пореден път се видя, че сме готови да събуем гащите само при един или два гола и вече да губим вяра в себе си. А това е най-лошият ни враг! Ето, Локо Пд ни показаха как трябва да се бориш докрай, макар и да си в недобро състояние. Левски от своя страна някак с рутина и индивидуална класа на играчите си ни вкара два гола, вторият в абсолютно най-лошото време за нас. Въпреки това второто полувреме излязохме с друга по-агресивна тактика и веднага се видя разликата. Щях да счупя масата у нас, като се отби този топовен изстрел на Васко в гредатна и при още две-три положения. Само заради храбростта и ищаха момчето заслужаваше да влезе този гол. Какво нещастие... А ако беше влязъл, сигурно щяхме да получим прилив на адреналин, а Левски 100% щяха да се паникьосат и не се знаеше в един мач. Не мога да си обясня как тези голове не влизат и не влизат вече в стотен мач. В същото време продължаваме с изпълнения от детската градина в защита и сме като добрия старец Дядо Коледа с торбата с подаръците към всички добри деца, без изключение. Не знам какви са намеренията на ръководството и/или треньорите, но на Дунав му трябва най-вече прилив на морални сили, които могат да дойдат само от новото. Предстои им огромна работа в зимната пауза, ако искат Русе да заема достойно място на футболната карта на България, където би трябвало да е. Много труд, енергия и инвестиции бяха вложени години наред в мисията да сме сега тук и ще е жалко да опропастим всичко с един замах. Бих нарекъл тогава всички от Дунав "лузъри", а предполагам, че не искат да са такива.