Мачът няма да е лесен, но крайният успех е напълно постижим и всичко зависи само от нас. Мисля че вече е крайно време да се отърсим от манталитета на аутсайдер и този непонятен страх от съперника. Не може и не трябва да се страхуваш от отбор, който не те превъзхожда с нищо. Може би е добре да се потърси и помощта на психолог, за да се укрепи самочувствието на момчетата, въпреки че Веско сигурно ги надъхва яко. Крайно време е да спрем да губим ценни точки и мачове единствено заради някакъв ненужен и безпочвен страх. Просто трябва вече да повярваме, че можем и ще го направим. Вярно е, че има какво още да се желае по отношение на играта и трябва да се работи в тази посока. Веско най-добре знае каква тактика и стратегия е нужна, но според мен защитата трябва да се прекрои основно, и като постройка, и като играчи, защото там се пропукваме опасно. Иртиш имат бързи крила и това е най-голямата опасност за нас. Разбира се, много е важно да не допуснем гол, защото тогава става много трудно. Владеенето на топката беше най-силната част от играта ни и беше очевидно, че Иртиш не бяха на себе си за дълги периоди от мача, дори често прибягваха до паническо и безпричинно чистене на топката напосоки. Това объркване на съперника трябва да се използва максимално добре. Към смазващото владеене на топката трябва обаче да добавим и една добра завършваща фаза на атаката - това е, което ни липсваше в този мач и което ни попречи да отбележим толкова желания гол на чужд терен. Радващо е, че изиграхме мача на пълни обороти, докато Иртиш окапаха някъде около 60-та 70-та минута. Тук трябва да ги пресираме през 100% от времето и да им объркаме тотално играта. И накрая пак ще пожелая дано вече да свърши каръкът и шансът да се обърне най-после на наша страна, крайно време е. Само Дунав, вярвам във вас и крайния успех.