Отсъствието на публиката от стадионите само показва колко е ударил дъното нашия футбол. Колегата спомена роднините на футболистите, но дори и тях ги няма в масовия случай. Те са някъде из Сенегал, Франция, Бразилия или в най-добрия случай - в другия край на България. Това е страшното - отборите изгубиха местния си облик за сметка на нищо недоказали и с нищо по-добри футболисти от знайни и незнайни републики. Към това добавяме и отвратителните условия за публиката на стадионите, телевизията, която също отнема част от аудиторията, черното тото, тенденциозното съдийство и всичко друго, за което се сетите. Ами, как да имаме публика по стадионите бе, форумни другари?
Ако си мислим пък, че ние в Русе сме някакъв оазис на посещаемост - ами не сме! Високата посещаемост в Б група и първия сезон в Първа лига се дължеше на факта, че жънем успех след успех и че за първи път сме в елита след 25-годишно прекъсване. Налегна ни кризата и на Градския стадион започнаха да идват по 500-1000 души, както навсякъде другаде в България.
А през това време Крадлев, Перукан и сие отчитат "успехите" на българския футбол, за които и те имат огромен принос.