Много ме боли от загубата, със сигурност не беше най-добрия ни мач, но аз свалям шапка на целия отбор и треньорското ръководство за усърдието в тези нечовешки условия на труд и психологически тормоз. Първо, те не са машини да задържат нивото си на игра от началото на първенството - отбора е с най-късата резервна скамейка, с най-ниския бюджет в СУПЕР Лигата ни и не само нямат стадион за домакинствата си, а в момента нямат дори къде да тренират - в 21-ви век, в ЕС! Второ, с какво самочувствие и желание ще играеш, когато отбора ти е най-наказвания (за няма нищо), назначават ти съдии, доказани послушковци и некадърници, закопавали те не един или два пъти и за капак родом от града, срещу чийто отбор играеш?!?
Естествено е всички да желаем победата, играчите да са в убийствена форма, пресата и тактиката, с която печелехме мач след мач, да изненадват опонентите ни, но в момента е ясно, че това е почти недостижима цел, поне на тои етап и единственото, което ни остава е да се надяваме, че този лош сън един ден ще свърши и да вярваме и безрезервно да подкрепяме отбора