Отмина една паметна година в историята на ФК Дунав Русе. Станахме свидетели на бляскавото завръщане на любимият ни отбор в елита на българския футбол. По повод на това зваменателно събитие ето и малко футболна лирика от мен:
СПОМЕНИ ОТ БЪДЕЩЕТО
Край нас понесла спомени голямата река тече
и сякаш както някога разпененият талвег дракарите влече.
Пробужда се градът вековен, сменят се сезони,
на кея футболна агитка се готви да превзема стадиони.
Редят се поколения, идват синове, бащи, деди,
и стадионът пак е пълен, грейнал в ярки светлини.
Нищо няма да ги спре, дори и буря да ги връхлети,
ще пеят химни окриляни от своите лелеяни мечти!
Фенове изгнаници завръщат се от други светове,
в родният им град любимият им Дунав ги зове.
Идват те от изток , запад, идват и от север и от юг,
весело скандират – само Дунав, никой друг!
Синьобелите екипи оживяват на зеления терен.
С воля за победа, с устрем, с нас, със теб, със мен,
ще превземем смело футболните върхове
и любимият ни Дунав ще пребъде векове!
Ехтят възторжено препълнени трибуни развели сини знамена,
лудешкият им порив размахва волно драконовите крила.
Понесена на тях вълна от възгласи града обгръща
- шампиони, шампиони, шампиони, ехото отвръща!
След години, след трийсет, след двеста дори,
в сърцата ни дунавски огън все тъй ще гори.
И русенските фенове отново смело ще мечтаят,
а моят неспокоен дух, над стадиона градски ще витае!
Коледа, 2016.