Това, че Онзи Отбор щеше да загуби, ми беше ясно, далеч преди реванша.
...Отново хвалебствия преди мача, отново едно уж надяване да продължи Отбора, но написано така, че все едно Отбора ще победи, че е сигурно... Даже и уж евентуално, бяха написали евентуалният съперник в един евентуален мач...
Такива писаници показващи някакви изключително стойностни качества и предимства, но завоалирани под нескопосани опити за уж евентуалност, ме дразнят. Защото са израз на типична българщина- невероятно самочувствие, без абсолютно никакво покритие! Демонстрации на "сила" и "мощ" незнайни и чутовни, чрез изречения без всякакъв смисъл от сорта на "Идват във врящият казан на...", " В Ада на...", " Отборът с тайна тренировка", "Треньорът вае секретна тактика"... " Футболистите на... се надъхват с филми за Шипка..."
Вижте, приятели- успехите във който и да е спорт идват след изключително много тежка работа, себеотдаване и желание да бъдеш по-добър от противника! Резултатите не идват от мЕтане на селфетки и гьобеци, и каране на Майбаси и Мерцедеси!
Българският футбол, е на толкова долнопробно ниво, че само наистина ментално притеснен човек, може да смята, че футболен отбор от Бг би имал сериозен успех в Европа. " Европриказката на Онзи Отбор преди години, беше същата като на националния в Щатите- чиста проба късмет. И, ако не беше късмет, от 1994 та до сега, щеше да се повтори поне още веднъж!!! Същото важи и за Онзи Отбор...