Аз си страдам само от 12-на години, ама не мога да си представя тези фенове, дето са присъствали на последния ни мач в А група какво е чувството за тях. Дълги години се чудех какво ще е чувството, как ще реагирам ако някой ден го докараме до този момент и сега да ви кажа ми е много странно. Никога не си го представях така. Вълнението е огромно, но винаги съм си мислел, че ще треперим до последно, ще следим по радиото другите мачове и прочее. Никога не съм си мислел, че толкова брутално безкомпромисни и точни като часовник ще бъдем. Но вълнението пак си е огромно, много се радвам, защото буквално изстрадахме всичко с момчетата. Отбор, ръководство и публика са едно цяло и мисля, че това е нещото, което доведе до успеха. Защото колкото и да сме си говорили на висок тон, да сме си посочвали кривиците и какви ли не неща, на всички в общността ни им пука за Дунав и всички искаме най-доброто.
Също така би ми било интересно доктора да разкаже в някое интервю повече за своите емоции и чувства, защото не е като само неговото управление последните години да не беше един тотален филм

. Още си спомням първия му сезон как събирахме някакви играчи от улицата, дето тренираха в разни странни екипи и се радвахме на домакинска победа над Попово в последната секунда с автогол...
После се домъкнахме до Б група, но беше голямо разочарование, за да се превърне това разочарование в основата на успеха. Няма да се спирам на годините след 2003, от когато съм съзнателен фен на Дунав. Може би живот и здраве като решим нещата математически ще отворя една отделна тема за личната равносметка на всеки и всеки да си направи обзор за изживяванията си с Дунав през цялото това време. Хора, това е четвърт век....
Толкова е странно всичко, че даже не съм мислил как ще го отпразнуваме. То май никой не е мислил и всички сме малко в ступор и още не можем реално да осъзнаем какво ни се случва
На мен като фен, който никога не е виждал Дунав в А група ми е още много трудно да осъзная какво точно става.