Средата на 90-те си купувах редовно вестник "Еврофутбол". Имаше статии и статистики за всички първенства в Европа, както и "А" и "Б" група, а тогава имаше 3 професионални русенски клуба. Имаше едно седмично русенско списание с комикси по средата и 2 страници спорт в края, като имаше за всеки русенски клуб отделно място и актуална статия. От там си бях извадил и програмата на "А" и "Б" група, като си ги бях облепил с тиксо и знаех в събота кой клуб къде ще играе. Ако съвпадаше домакинство на Раковски и на Дунав в един ден, то тогава на Градския стадион играха войводите в "А" група, а драконите домакинстваха на стадион Дунав в мач от първенството на "Б" група. Всички срещи се играха в събота в един и същи час. Неделя беше по принцип за "В" групите и областните първенства. Изключения бяха мачовете на стадиони с осветление, които бяха още по-малко. Тези мачове се предаваха по Канал 1. В училище обсъждахме в междучасие срещите от края на седмицата. Уговаряхме се, ходихме заедно. Учениците влизаха безплатно и имаше много деца по трибуните. Локомотив също играеха понякога на Градския стадион, без да си спомням защо, след като други техни мачове бяха на стадион Локомотив, както и легендарното последно на ниво "Б" група русенско дерби между Локомотив и Дунав през пролетта на 1996 година. Нашите пропуснаха дузпа, а железничарите бяха останали с 8 футболисти след 3 червени картона, но успяха да вкарат в края на срещата с прехвърлящ диагонален удар. Локомотив се спаси, за да изпадне година по-късно, а Дунав изпадна за първи път в историята си във "В" група.
Всички милеехме за националния отбор, това бяха идоли. Когато играеше националния отбор беше мъртвило по улиците, всеки беше пред телевизора. Дори учителите не ни даваха домашни или ни освобождаваха по-рано от занятия, за да гледаме вечерта мач ...