Автор Тема: Нашите спомени от мачове на Дунав  (Прочетена 4702 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

FCD

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 3952
  • Одобрение: +120/-29
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #15 -: 28 Февруари, 2016, 16:25 »
  Мачът с мъглата е Дунав-ЦСКА 3:1. Бях седнал до северните стълби с баща ми, оттам терен се виждаше до дъгата на нак. поле. Момента който помня от този мач, излиза Илия Кирчев от пелената, зашива топката в долен ъгъл на вратата и пак си изчезва в безкрайността. ;D
Яко, яко, хахаха!
Предлагам да почваме да викаме по традиция "Пускайте мъглата!", като не върви играта.  ;D

ЧИЧО МЪРИ

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 2465
  • Одобрение: +100/-15
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #16 -: 28 Февруари, 2016, 17:05 »
Мачът с мъглата го гледах по телевизията. Беше студен декемврийски ден със сняг и типичната крайдунавска мъгла за началото на декември. Наистина Илия Кирчев- черната перла вкара гол , а дали не бяха и два. Бихме с 3:1, но не благодарение на мъглата, а просто ги надиграхме, нагодихме се по-добре към тежките условия. След година или 2 Кольо Христов като треньор преквалифицира Черната перла от централен нападател на централен защитник. И пак игра доста сполучливо. След Шамо, от малцинствата той като че ли остави най-трайна следа.
« Последна редакция: 28 Февруари, 2016, 17:14 от ЧИЧО МЪРИ »

NITRO

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 3403
  • Одобрение: +113/-23
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #17 -: 28 Февруари, 2016, 17:19 »
Нека не забравяме и героя от баража с Шумен и един от най-добрите футболисти на Дунав при последния му засега престой в А група - Ешреф Сюлейманов-Шери. Ето една статия за него:

Цар Шери, заради когото Господ стана русенец


Русе | От: Георги Христов  |  20 юли 2013, 08:34


Един усмихнат и приветлив мъж стои зад щанда на малко магазинче за хранителни стоки в „Дружба 1“. Човекът е вежлив, приятелски си говори с клиентите и те му отвръщат с усмивка.
Това е скромният семеен бизнес на Ешреф Сюлейманов-Шери, един от най-колоритните русенски футболисти за всички времена.
Шери върти магазинчето с жена си Ема и въпреки че никак не печели богато, е доволен, че се справя сам със прехраната на семейството.
Ешреф е роден на 30 април 1957 година в силистренското село Цар Самуил и като всяко момче от този край
знае какво е да се трудиш от ранни детски години
по тютюневите ниви редом с възрастните. Когато има свободно време, тича подир топката, или се вкопчва в неминуемите борби по поляните. Още тогава участва в състезания на тепиха в Нова Черна и Тутракан, а до 8 клас е ученически шампион... по борба! Когато идва като ученик в русенската гимназия по автотранспорт, излиза и за средношколски хватки.
„Все ставах втори. Все губех от едно момче от Механотехникума“, смее се Шери.
В Русе намира време и за футбола. Не че играе в някаква школа от така модерно нароилите се днес. Рита обикновено в двора на училището, а когато има мачове на „Дунав“, неизменно е на Градския стадион.
„3 години ходех на стадиона главно заради един човек - Никола Йорданов! Той беше страхотен футболист - истински централен нападател! Имаше невероятен усет към гола! Правеше чудеса в наказателното поле. Беше бог!“, казва Шери, без да знае тогава, че години по-късно ще наследи легендарната деветка в отбора на „Дунав“.
Когато Сюлейманов е на 17 години, го викат за мач в родния му Цар Самуил. Тимът му бие с 3:1 сериозния по онова време отбор на Калипетрово, а
младият таран бележи първите си два гола в официален двубой
Заради футбола отлага казармата с една година и влиза в нея, когато е на 19. В армията е шофьор, а когато се уволнява, застава зад волана на автомобил към ветеринарната служба в Цар Самуил.
И пак играе с екипа на селския си тим, където бележи по 5, 6, 7 гола! Докато един ден на крака му идва старши треньорът на „Доростол“ /Силистра/ Борислав Богданов. Богданов, човек с реноме от годините си в „Левски“ /Сф/, го подлага на бързи проби и веднага му дава фланелката с №9.
За 3 години младежът, атакувал професионалния футбол без нито една истинска професионална тренировка преди това, бележи в „Б“ група 19, 21 и 20 гола! Бележи и във вратата на „Дунав“. Радва се на съотборници като Тончо Георгиев, Иван Вълчев, Кеворк Тахмисян, вратаря Кольо Колев-Джандара, с когото са големи приятели и до днес.
„Тахмисян беше страхотен техничар. Където исках, там ми подаваше топката“, спомня си Шери.
В Русе вече се говори за самобитната дарба на силистренския централен нападател
и един ден треньорите Петър Пенев-Попето и Ремзи Нуриев се срещат с него. Сюлейманов има действащ договор с „Доростол“, но двамата го убеждават: „Остави на нас! Ще направим каквото трябва!“
Така и става - от есента на 1982 година деветката на кумира Никола Йорданов е върху раменете на Ешреф Сюлейманов! Тази вярна служба на „Дунав“ продължавачак до 1997 година с 500 мача в „А“ и „Б“ група.
Първият му сезон почва с треньора Никола Ковачев-Тулата. След Тулата идва Аспарух Никодимов-Паро, направил вече достатъчно сериозно име като футболист и треньор на ЦСКА. Паро не е по „демокрацията“ и не обича експерименти с въпроси до играчите кой да бъде техен капитан. Той много бързо усеща характерите на хората си и вика Шери, за да му даде капитанската лента.
„Паро беше човек на железния ред и на немската дисциплина. Да се моташ по улиците и заведения след 22 часа? Абсурд! Не знам как го правеше, но винаги бе наясно кой къде се намира. Аз нямах проблеми с дисциплината“, смее се Шери.
Изведнъж се оказва капитан на играчи като Сашо Александров-Менгеле, Георги Илиев-Майкъла, Ангел Рангелов-Геле
С Паро Никодимов „Дунав“ влиза в „А“ група през 1984 година след един от най-инфарктните мачове въобще. В баража срещу „Шумен“ на Градския стадион нашите повеждат с гол на Шери, но Ивайло Киров обръща резултата до 1:2! А минутата вече е 89-а! Някои фенове вече стават отчаяно от скамейките, когато Красимир Наков изравнява - 2:2!
А тогава няма продължения. Краят на мача се свири точно в 90-а минута. Остават някакви секунди на умиращата надежда... На сцената излиза Валери Кулинов. Той копва топката зад гърба на защитата, Ешреф я намира от ждроб и с цялата си спортна злоба я праща под напречната греда - 3:2! Напомня ли ви това за 17 ноември 1993 година, когато Емо Костадинов отвори пътя на националите към лудото американско лято на 1994 година с гола си в последната минута на „Парк де Пренс“?... Е, тогава Господ беше българин, но 9 години по-рано вече е бил русенец.
„Помня, че попаднах в някакъв световъртеж
Паднах на земята, отгоре ме мачкаха като топка тесто, имах чувството, че се задушавам, не виждах нищо, ушите ми кънтяха от взривната вълна на над 30 000 гърла“, вълнува се и днес голмайсторът.
А публиката далеч по-рано вече има своята песен за нападателя от Цар Самуил. Тя започва и свършва с „Шери, Шери, ти си цар!“
И сигурно има основания, защото неученият по клубни школи самороден талант бележи едни от най-красивите голове на Градския стадион въобще. За попаденията му със задна ножица се говори и днес.
Голямата му дарба обаче е играта с глава. Спецове казват, че в умението си да скача като пантера и да се задържа като с парашут във въздуха напомня за легендарния Георги Аспарухов.
Годините в „А“ група не са от най-розовите за „Дунав“, но отборът прави и един чудесен сезон под ръководството на старши треньора Симеон Симеонов, когато се класира на престижното 6-о място! Играе и финал за Купата на Съветската армия /днес Купа България/, като губи в София срещу „Етър“ с 0:1. Онзи „Етър“ на Гочето Василев, Красимир Бълъков, Трифон Иванов, Бончо Генчев, Цанко Цветанов и Илиян Киряков!
Едни от най-хубавите спомени за Шери са победите срещу „Левски“ и ЦСКА
Успехът срещу левскарите на Градския стадион с 2:1 е особено ценен, защото столичани идват с Божидар Искренов, Емил Велев, Николай Илиев, Борислав Михайлов - все играчи, направили голямо име във футбола. Шери бележи от един от головете, вторият идва след бомбен удар на Драго Енчев.
„През първото полувреме буквално им скрихме топката и водехме с 2:0. Вече бяхме играли заедно в продължение на няколко години и се знаехме с вързани очи. Вальо Кулинов ги разиграваше както си иска в средата на терена, а Деян Ангелов ги отчая с шпагатите си“, спомня си Шери.
Затруднява се при въпроса как би изглеждал идеалният отбор от хората, с които е играл. Опасява се, че може да засегне или пропусне някого. И все пак смята, че вратарските ръкавици трябва да са за Миро Златански. Няма колебания за десния бек - там трябва да е само Сашо Тодоров. Двойката му централни защитници е Нико Боянов-Борката Богомилов. Защитникът вляво да е Красимир Колев.
„Средата на терена беше истинско богатство с играчи като Валери Кулинов, Деян Ангелов, Пачо Петков. С Анатоли Нанков играх малко, той по-скоро беше флангови играч, но ще го пиша за полузащитник. Дайте ми днес халфове като тях!“, казва Шери за таланта на бившите си съотборници.
Хората му в атака са Боби Стоянов, Миро Миронов и пловдивчанинът Иван Михайлов.
„Боби и Миро бяха перфектни техничари, а Иван, макар че беше малко бавен, центрираше като по конец. С Иван сме големи приятели и до днес“, казва Шери.
А дали за самия него няма да има място в този тим? Е, може би, съгласява се той.
Голямата му гордост е, че
остава верен на „Дунав“ до края на кариерата си
Когато „Берое“ става шампион, Петко Петков идва в Русе, за да му предложи щедра оферта, но Сюлейманов отказва.
„Хората, поне повечето, ме обичаха, усещах любовта им и нямаше как да ги предам. Останах с екипа на „Дунав“ до последно, дори накрая, когато вече не можех да тичам толкова бързо, се върнах като централен защитник“, връща спомените Шери, който и след футбола свързва живота си завинаги с Русе.
Най-свидните му хора са щерките му Гюнюл и Гюлер. Малката Гюлер го прави щастлив дядо на две внучки, а Гюнюл - на две момчета. Едното от тях - Мерт, тренира футбол, защото нали кръвта вода не става.
„Наесен ще бъде в 8 клас. Отличен ученик е, казват, че има качества. Още се лута между халф и защитник. Ще видим какво ще излезе от него като футболист“, казва дядо Шери и се надява за звездно продължение в рода.
Добавя, че футболът не го е направил богат, щото, ето на, всичко се крепи на това семейно магазинче. Но пък многото приятели покрай играта го изпълват със същото щастие като в мига, когато за първи път идва от „Доростол“ в Русе, за да получи фланелката с №9 на идола си Никола Йорданов.
« Последна редакция: 28 Февруари, 2016, 19:24 от nitro77 »

Faas

  • Напредващ
  • ***
  • Публикации: 603
  • Одобрение: +32/-1
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #18 -: 28 Февруари, 2016, 21:30 »
    Двубоят Дунав- ЦСКА 2:2, както и целият сезон бяха исторически, тъй като се водеше битка за Златната обувка в Европа. Главни действащи лица бяха Христо Стоичков и мексиканското шило Уго Санчес, който тогава бележеше за "Белият балет". Така ми е останал спомен, говореше се , че мачът е уреден, единственото задължително условие е Ицо да бележи. Така и стана, два гола на Ицата и два за нас, равен, всички доволни. Стадион пращящ от публика, а времето, това е мачът, на който ме е валял най-силният дъжд фор-евър. Това е единственият мач на Дунав, който не изгледах докрай. Течеше 70-80 минута и аз се предадох, приятелят ми успя да мушне глава под чадъра на един чичка, а аз хванах пътя. Бедни времена бяха и чадъри нямаше много. И така и с наша помощ, "Камата" взе Златната обувка. Разбира се не подценявам армейците, вероятно Пенев и Костадинов, също са играли, Георги Димитров, не си спомням. Каузата беше Стоичков, щотоо Барса гледа....
   Връщам се на онова 3:1, спомних си, че точно заради мъглата се изместихме зад вратата, да хванем поне някой гол, на живо. Принципно си сядахме, по проекцията на голлинията(където е сега агитката) и задължително на полувремето се местим в посока на атаката ни. Ха-ха това беше като закон. Чичо Мъриии как помниш "Черната перла", харесвах го, ръстов, интелигентен играч, абе бразилец. Холандците имаха един Арон Винтер, много приличаше на Кирчев.
  На стадиона масово се ходеше семейно, тук по-възрастните от мен да потвърдят или отхвърлят. Ние така си ходехме 4-римата, до 89-та година. Родителите ми като младоженци, са обикаляли България по мачове на Дунав, със забележете едно Балкан-че. Мотоциклет, развиваш светлинната скорост от 70-75 км. Именно от тях знам за по-старите поколения на любимия клуб, за мачовете с Рома, Крузейро, публиката по дърветата, стадионите из България, стадион Берое, след като го посетих, на мен също ми стана един от любимците, с каква енергия ме зарежда това място, не е истина. Във времената без телевизия, са се раждали истински виртуози зад микрофона, които са превръщали цялата обстановка по стадионите до най-малката подробност в радиовълни, слушаш и не вярваш , че не си на стадиона. Баща ми с усмивка си спомня един коментар, явно след отбелязан гол- "...врата на трески', мрежа на конци"
    От онова време ми остана в паметта, подвикване на наш култов привърженик "айде орли мама ви чака'", а от някъде се чува "аа бати Гошко пак се е накъркал"
    80-те години беше много важно и култово на стадиона да си с VEF, или някакво малко радио, защото всички мачове се играеха по едно време и станцията беше "Хоризонт" с прякото предаване на срещи в "Спорт и музика". Някои пряко, някои изкъсо, няма А няма Б група, всьо. "Гонг" спокойно пасти да ядат. Май тогава получих първите си душевни оргазми. Това да си на мача, Дунав да отбележи и след малко по радиото: "Промяна на резултата в някои от срещите , които не следим пряко,....във Русе, Дунав открива резултата срещу Арда със гол на Драгомир Енчев(примерно). Ле-ле детското сърце ще се пръсне, вътрешно съм горд и крещя аз съм Дунав. Култова реплика от тогава "Спорт и музика": "Във Бургас дъжд от голове, резултатът е 1:0".
   Найтро, благодаря за статията! Шери беше много важна фигура, в онзи тим от детството ми, един от любимците ми, голаджия, раздава се тотално, за ала пиолите му е споменато, запазена марка. За кратък период от живота му , Бай Тошо го беше кръстил Левент Байрактаров.
 ....
 
 
« Последна редакция: 28 Февруари, 2016, 21:39 от Faas »

NITRO

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 3403
  • Одобрение: +113/-23
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #19 -: 28 Февруари, 2016, 22:36 »
Ха такааа, явно е валяло дъжд на мача с ЦСКА, който аз съм гледал, а после някак си съм останал с впечатлението, че е мъгла - може би заради дъждовната пелена. Вярно е, че се ходеше семейно на мач. Пъро тръгнах с баща ми и брат ми, а после ходих само с брат ми, но винаги двамата. Сещам се, че винаги имаше хора с портативно радио и останалите ги питаха отвреме навреме как са резултатите в другите мачове. Ех, това е било преди поне 25 години, а си го спомням сякаш беше вчера. Помня почти всички съотборници на Шери, които той споменава в статията - Шивача, Ники Боянов, Драго Енчев, Пламен Петков, Диян Ангелов, Валери Кулинов. Все играчи, изцяло отдадени на отбора си. Играчи и колектив, заради които на градския стадион идваха поне по 7-8000, а често се изпълваше до краен предел. Дали тези времена ще се върнат някога? Не съм голям оптимист, но надеждата умира последна...


Едно голямо БЛАГОДАРЯ на [member=385]RIVER[/member] за чудесната тема. Това е един истински мост между поколенията фенове - тези, които все още помним Дунав в А група и тези, които тепърва ще натрупват спомени. САМО ДУНАВ!
« Последна редакция: 28 Февруари, 2016, 22:43 от nitro77 »

joro3v1

  • Напредващ
  • ***
  • Публикации: 138
  • Одобрение: +6/-0
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #20 -: 28 Февруари, 2016, 22:47 »
Доколкото си спомням 1 гол на Стоичков беше със задна ножица.Голям дъжд валеше през целия мач.

NITRO

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 3403
  • Одобрение: +113/-23
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #21 -: 29 Февруари, 2016, 00:42 »

ФК Дунав Русе – 1986/87


Долу, от ляво на дясно:Петко Кирилов, Анатоли Нанков, Ешреф Сюлейманов, Борислав Стоянов, Христо Присадников, Васко Симеонов, Кирил Кирилов, Яни Присадников


Средата: Любен Марков – старши треньор, Валери Кулинов, Стоян Пумпалов, Николай Боянов, Драгомир Енчев, Борислав Богомилов, Красимир Наков, Илия Кирчев, Ремзи Нуриев – пом. треньор


Горе: Мед. фелдшер Никола Ветронов, Сашо Тодоров, Чавдар Илиев, Валентин Инков, Петър Войнов, Любен Бранков, Ивелин Пенев, Диян Ангелов, Христо Христов - масажист
334a1deddbfe1.jpg

boti4eli

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 1189
  • Одобрение: +43/-10
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #22 -: 29 Февруари, 2016, 02:53 »
Мисля,че лафа "Пускайте мъглата!" идва от един не по-малко куриозен случай от този на мача с ЦСКА. Да е било средата на 80-те години, много е възможно точно по време на гореспоменатото първенство 1983-84 г. Та играем мач, който трябва да спечелим на всяка цена, явно сме се борили за нещо. Ако не се лъжа да е бил срещу Доростол Силистра, много корав по това време отбор, нищо че тъкмо им бяхме отмъкнали Шери Сюлейманов. Да обаче губехме в резултата и тогава като по поръчка се спусна една (дали натурална, дали румънска) мъгла и съдията прекъсна мача 7-8 минути преди края му. Това беше перфектно за нас, защото при преиграването му на другият ден (трябваше да бягам от училище) бихме, мисля с 1-0 и си взехме 2-те точки. Именно заради това, когато не върви играта или падаме, някои фенове викат мъглата на помощ :) . Доста беше отдавна, но това е моята версия по случая.

rusenec65

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 1933
  • Одобрение: +59/-3
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #23 -: 29 Февруари, 2016, 10:00 »
Много са мачовете на Дунав за които си спомням и за някои даже и съм писал,като се има впредвид ,че ходя на стадиона малко преди мача с Рома.За съжаление времето и годините вече си казват думата и някои спомени започват сериозно при мен да избледняват.И ето този прословут мач с "Пускайте мъглата"....Аз имам спомен ,че беше началото на 80-те и беше не срещу Доростол ,а срещу Янтра Габрово.Както пише по- горе  Ботичели  в тая среща направо си бяхме "глътнали вода",губехме  и малко преди края дойде спасителната мъгла.Съдията прекрати мача и настана бурна радост .А на другия ден ,на преиграването,даже и крайния резултат не помня ,ама като нещо се закучеше играта ни и публиката през смях почваше да вика "Айде пускайте мъглатааа..."
И сега си спомням един мач на стадион Дунав беше ,понеже на Градския течеше няколко месечен ремонт.Играхме с Осъм Ловеч,беше един страхотен дъжд,терене беше ужасно разкалян ,резултата 0:0 ,играта нищо особеноабе въобще трудна работа .И към края на мача ,откъм таблото следва центриране,Стоян Илиев ако го помните ,беше 11 номер ,заел позиция отпред ,тръгва да бие с глава ,ама топката му иде малко къса и все пак Стоян я чуква и бележи гол но и се пльосва по очи на земята.Публиката изригва в аплодисменти и викове,Стоян става и тоя миг всички виждат едно малко дребничко и ....много кално  човече....ЦЯЛОТО В КАЛ ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ. ;D ;D ;D ;D ;D ;D ...СМЯЯЯЯЯЯХ ПО ТРИБУНИТЕ.....И така победихме тогава....С "калния" гол на Стоян Илиев...
« Последна редакция: 29 Февруари, 2016, 10:01 от rusenec65 »
И НА СЕВЕР И НА ЮГ САМО ДУНАВ НИКОЙ ДРУГ

boti4eli

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 1189
  • Одобрение: +43/-10
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #24 -: 29 Февруари, 2016, 15:43 »
Сега, като се замисля наистина беше Янтра ГБ. Благодаря на Русенец65 за опресняването на 30+ годишни спомени  :) !

Pycku

  • Напредващ
  • ***
  • Публикации: 703
  • Одобрение: +11/-2
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #25 -: 29 Февруари, 2016, 16:29 »
С "Осъм" мисля ми е първия мач на Дунав, само че на градския (94-5 някъде) и бихме 8-9 на 0. Старото светлинно табло работеше. Него сезон гледах мачове и на 3-те русенски тима в Б група. Най-колоритния човек от публиката беше един фен на Локомотив (тогава Корабостроител), който беше с 2 шишета кетчуп. Само че в шишетата е имало ракия или нещо подобно, защото яката се беше запалил и през 1-2 минути викаше "Айде Локо, бум-бум"... От Корабостроител си спомням Симеон Кръстев и един Мишо, който като хванеше топката и всички се хващаха за главата с надежди да не обърка пак паса.


За мача с Левски за купата нашите не ме пуснаха, защото беше студено. Брат ми ходи на стадиона, върна се много ентусиазиран (той като цяло рядко се пали за спорт).


От Дунав по това време помня Игор Кислов и плешивеца Моргун. Те него го бяха нарочили в Левски за провала с Олимпия и го замениха с Иванков, а Олег Моргун дойде при нас. Въобще не знам как от чужденци вратари все от Молдова ги вземахме (сещам се за Немодруг, но Моргун може и да е бил украинец като се замисля).


Сещам се за мача с Локо Пловдив, цитиран по-горе. Някъде по това време играхме и с Черно море, тогава не ги знаех (знаех само Спартак) и се чудех на скандиранията "Тича". Спомням си още, че заради зелените екипи се майтапехме, че са понеже морето е толкова мръсно, че чак е зелено.

99-та година, бяхме се засилили за "А" група. В състава беше този Немодруг (той после в ЦСКА отиде), някои от ветераните (Боби Георгиев) и имаше мач с Хебър Пазарджик. Хебър ли, Искър ли, не помня, ама Войн Войнов им беше треньор. Мачът беше много драматичен, ако не се лъжа 3:2 бихме с една дузпа на Боби Георгиев. В техния отбор имаше някакъв арестант ли какъв беше, та цял мач му викахме "рецидивиста". Тогава по стара традиция на дербитата ходехме после пред централния вход на стадиона да крещим. Помня, че на Войн Войнов викахме "селяни, селяни" а той обясняваше, че не са селяни.


Такива ми ти спомени от детството, за съжаление съм бил малък и не помня мач на Дунав в А група.
ДУНАВ е един, от ДУНАВ ти бъди!

Faas

  • Напредващ
  • ***
  • Публикации: 603
  • Одобрение: +32/-1
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #26 -: 01 Март, 2016, 21:54 »
  Дунав - Левски 2:1 Ясно ми се е запечатал голът на Драго Енчев, пред дъгата, някъде 25-28 метър, топовен изстрел под гредата, "портиера"само оплете ръцете и дотам. Стадиона в екстаз, мисля че това беше втория гол за нашите, предвид отличната игра, се предусещаше победа. През него сезон на вратата на Левски се редуваха, младите надежди на България, Здравко Здравков и Димитър Попов. Имам едно усещане , че и двамата вкарахме по веднъж в този мач.


  Имахме агитка. Като численост, може би малко повече от групата която се заформи в последния мач с Нафта-та. Бяха позиционирани вляво от тунела, където е чешмата, нямаше клетки, ако не бъркам на полувремето си сменяха позицията. Само едно име знам, Жоро. Той си беше от организацията или както им казваме тартори. Не съм го виждал от тях години. Напоследък на стадиона забелязвам едно момче, което заедно със Жоро, бяха рамо до рамо в агитката, идва на мачове с една дама, вероятно съпругата му. Сигурен съм, че пази спомени от фенската култура преди 10-ти, гостувания на Дунав и т.н.  ::)


 Единият от головете на Стоичков, наистина беше някакво странично изпълнение, центриране и той на първа греда...

tisho_rs

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 1153
  • Одобрение: +8/-10
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #27 -: 03 Март, 2016, 13:39 »
Безспорно ударите на Шивача в последните минути в много от случайте ставаха и победни съм запечатал в съзнанието си.


И аз присъствах на този култов дъждовен мач Дунав ЦСКА 2-2.
Беше сташен дъжд но всички бяхме на стадиона.
Тъкмо да си тръгна и стадиона избухна-естествено се върнах.Така и така си бях мокър като мишка.
Ицо играеше с номер 4-поведоха ни 0-2 с голове на Ицо.
Ако не се лъжа Й.Димитров вкара 2 гола и стадиона избухна.


Какви мачове,каква публика ех . . . .

NITRO

  • Фен
  • *****
  • Публикации: 3403
  • Одобрение: +113/-23
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #28 -: 07 Март, 2016, 23:56 »
На 7 март се навършват 2 години от смъртта на Мирослав Миронов- една от най-ярките личности в историята на Дунав. Почивай в мир!

bbonch

  • Нов
  • *
  • Публикации: 11
  • Одобрение: +0/-0
    • Профил
Re: Нашите спомени от мачове на Дунав
« Отговор #29 -: 08 Март, 2016, 08:27 »
Някой дa помни Джони Велинов докaто е игрaл зa Дунaв?
Понеже съм зaвършил дървото a тaм нaд.физкултурния сaлон имaше неговa снимкa :) зaвършил еди когa си и 3 пъти шaмпион нa Бългaрия с ЦСКA септемврийско знaме. Тa ми стaнa интересно игрaл ли е зa Дунaв и когa е преминaл в ЦСКa?
Инaче п8мня с моя aвер един мaч.зa купaтa нa бългaрия с Локо сф . Тa понеже им бяхa спряли водaтa нa софиянци и култово им викaхме " сaбирaме пaри зa локо софия зa локо софия зa литър водa "
Друг мaч.с Нaфтaтa 2:2 в последните минути с голове нa Ников и Тотев :)
Дракар (от норвежки Drakkar, в древните скандинавски езици е означавало буквално кораб-дракон - от Drage — „дракон“ и Kar — „кораб“) е дървен викингски кораб.