Нека разкажа и аз за мача, който може би се оказа причината да стана фен на Дунав. За нещастие, така и не заварих срещи, подобни на легендарните с Шумен, Рома, ЦСКА с мъглата и прочее. Нещо повече - станах фен на отбора в може би най-жалкия и отвратителен период в неговата история. Първият ми мач беше някъде пролетта на 2003-а година и все още бяхме в Б група. Това обаче нямаше да продължи дълго, защото още тогава е било ясно, че само 2-3 месеца по-късно Дунав ще фалира и ще се започне "на чисто" - тогава за първи път. А и ние бяхме на 15 място от де факто 15 отбора. Шестнайстият беше Ботев Враца, но той пък се беше отказал от участие, така че практически си бяхме последни от всички състезаващи се отбори. Изпадаха точно 2 - не мога да си спомня поради каква причина - тоест ние и Ботев Вр. Над нас на 14 място Спартак Пл. Ние все още имахме шансове за спасение, но по-скоро само теоретични, не и реални и не толкова заради точковата разлика - мисля изоставахме на 7-9 точки към него момент от спасението, колкото факта, че на всички е било ясно, че краят е неизбежен. Та, в един хубав ден трябваше да приемем Спартак Пл, който беше тъкмо над нас с доста хубава преднина на спасителното тогава място.
Та, бях някъде на 10 годинки, вече ми харесваше футболът - бях гледал световното в Япония и Корея предната година. Та, какво ми попадна някакъв брой на 7 дни спорт и почнах да си го разлиствам и попаднах на страницата за Б група. И там имаше една таблица с разни отбори и гледам написано Дунав Русе. Ама, какво по дяволите? Аз съм от Русе и това нещо Дунав Русе и то пише, че е от Русе, а аз до тогава хал хабер си нямах, че изобщо съществува такова чудо. Веднага направих връзката и ми стана много любопитно за какво става въпрос. Вярно, не бяхме никак добри, ама детското любопитство е по-силно и от лошото класиране)
И така помолих баща ми да ме заведе и той съответно го направи с най-голямо удоволствие. Та, беше баш този мач със Спартак Пл. И да ви кажа, спомням си - имаше доста народ. Целият централен сектор беше пълен до край, двете странични трибуни също. На стария капацитет мисля да имаше поне 2 000 души. Сами можете да си направите сметка, че не беше никак зле предвид описаните обстоятелства. Може би северното дерби си е северно дерби независимо от какво.
Самият мач беше много, много як. Двата отбора хич не си даваха много зор в защита, а да ви кажа спомням си - редуваха се постоянно атаки пред двете врати. Ние бяхме по-активни - все пак бяхме домакини и поведохме с 1:0 логично. Да, ама плевенчани успяха да ни обърнат до 1:2 и се задаваше нова загуба. Тогава сме имали някакви ужасна серия над 10 мача без победа. То за цял сезон имахме едва 3 победи тогава. Да, ама Дунав успя първо да изравни, а в края на мач вкарахме и за 3:2 и целият стадион полудя от радост. Спомням си, че имаше много емоции, защото мачът както казах беше много, много хубав и динамичен. Имаше адски много положения и пред двете врати. Просто един безсмислен мач, в който де факто не се играеше за нищо се превърна в истински трилър. И Дунав спечели и прекъсна серията си. Даже си казах, че няма кой друг да е виновен, а аз - донесъл съм им късмет. И така отидох и на следващото домакинство - беше срещу Пирин Бл, които бяха сред лидерите и се бориха за А група. Играхме доста добре, даже се държахме достойно, изравнихме им, но те ни победиха с 1-3 с късни голове. Но както и да е - много ми хареса емоцията и от тогава следях винаги изкъсо какво се случва с Дунав, даже и в А областна следващия сезон, после пак ходех във В и Б група, но повече за по-нататъшните ми спомени - по-нататък.
Така като си направя една равносметка, явно съм си падал по борби с вятърни мелници и загубени каузи още от много малък, че да ми хареса Дунав особено в тогавашното си състояние
Разбира се, голяма вина имаше и [member=1306]dunavfc[/member] , с когото отраснахме заедно в квартала и той постоянно агитираше всички, хаха
Тема: Нашите спомени от мачове на Дунав (Прочетена 14212 пъти)