Официално писмо:
До другаря Пенчо Кубадински - 1-ви секретар на Окръжния
Комитет на Българската Комунистическа партия.
гр. Русе.
До другаря Петър Данаилов - 1-ви секретар на Градския
Комитет на Българската Комунистическа партия.
гр. Русе.
Другари,
Снощи официално чух от др. Валери Дърводелски, че твърдото решение на Партията
било, щото централното физкултурно дружество в града ни да се нарича „Дунав“.
Допитах се до отговорни партийни другари с които аз като „не член на Партията“, но
верен съюзник се съветвам в трудни случаи, дали има такова решение, в резултат на което ми
се каза, че има мнение само на няколко другари......
На другаря Дърводелски отказах да участвам в провеждането на каквито и
мероприятия, за убеждаването на делегатите на дружествената конференция да възприемат
името „Дунав“, защото чувствам, че трябва да бъда доблестен и признавам, че до този
момент, аз смятах, че за представително русенско дружество ще се посочи името „ЛЕВСКИ“,
което без съмнение се желае от болшинството привърженици на спортното движение в
нашия град. На Валери Дърводелски заявих , че казаното от мен си остава в съвещанието и
не ще предприема никакви мерки за проваляне на името „Дунав“.
Не отправям до Вас „махзар“, а чувството на дълг и обществена отговорност ме
заставят като човек дал 35 години от живота си в тази област да обясня, че ми е неудобно, а и
въобще и неполитично, ако някой отговорен партиен другар предложи името „Дунав“ или
каквото и да е друго име, аз или друг да предложим името „Левски“, което неминуемо би се
приело и би се получило деликатно положение, което не е в интерес на никого и ще отнеме
ценно време за творческа работа, не само на конференцията, а и в бъдещия живот на
дружеството.
Това би означавало „борба“ но срещу кого?
- Срещу Партията, която е ръководител, никога не бих дръзнал, и ще позволя.
Аз съм уверен, че ако ония другари, които неправилно са били осведомени за
желанието на масата, бъдат по-правилно осведомени за желанието на хората, то те ще се
отчетат с това, и ще се съобразят с желанието на болшинството.
Аз бих предложил името на новото физкултурно дружество да е „ЛЕВСКИ“, защото“
1. Така съм почувствал желанието на болшинството русенци.
2. Нашият народ тачи паметта на своите национални герои, из между които Васил
Левски е един от най-популярните. Този псевдоним той е придобил заради отличната му
проява при дълго прескачане на един трап като лъв при упражнения в легията на Г. С.
Раковски.
Народа ни отдавна е скъсал с идолопоклонството да почита слънцето, стихиите и др.
неодушевени предмети и нарича своите организации, училища и др. културни места и
формации с имената на най-заслужилите патриоти, което може би е единствено и характерно
именно за нашият народ, но това не е лошо качество. Това е напълно прогресивно и
неслучайно редица „свети“ места се нарекоха на своите най-добри синове: Ленинград,
Сталинград, Коларовград, Димитровград, Благоевград, Марек и пр....
Нима по хубави имена са Светкавица, Ураган, Стрела и пр. Последните за мен звучат
варварски. Не е мотив, че не възпитаните малчугани „долу“ това или онова или онова
дружество или като ругаят и хулят не симпатичните им дружества, те ще хулят самите
национални герои. Ние такива младежи сме длъжни да ги възпитаваме. Неподходящи са
наподобяващите имена на чужди дружества каквото е например „Славия“, защото това е
пренесено от някакъв студент симпатизант, който е следвал в Прага, където има клуб
„Пражка Славия“ и хоп и в България - „Славия“.
3. Името „Левски“ е свързано с времето на най-голямото величие на нашият град в
спорта, макар и преди 9 септември 1944 година, но това е история и никой не бива да я
пренебрегва. За някои от тези прояви, прилагам 6 броя стари вестници „Спорт“ от 1934 и от
1935 година, а за годините 1937-1940 година смятам, че многократно сте чували, че
„Левски“ Русе беше единственото страшилище за софиянци и 4 години подред се срещахме
на финалните мачове. „Левски“ израстна в пролетарските квартали – стари, летен, и нови
беден квартал (зад гробищата) през 1922 година, и след обединението със сп. кл.“Родина“,
той продължи и стана централно дружество, каквото и сега създаваме от бившите ДСО с не
по лоши имена, като „Червено знаме“, „Септември“ и „Спартак“.
4. С името „Левски“ е свързана с паметта на десетки и стотици русенски граждани,
които водихме борбата против безсистемността и безпринципността на тогавашната спортна
федерация, срещу които ние най-вече русенци се опълчвахме. Това доведе до намиране на
повода „да си разчистят сметките“ с нас като използваха отказа да играем финалния мач за
„царската купа“ по футбол на 3 октомври 1940 година. Подробности за тези наслоявания
могат да се намерят от издадената от мен и покойният мой другар Стефан Радев, брошурата
„Истината“, която също прилагам. Борбата ни спря до тук и край постави едва 9 септември
1944 година. Нашите ръководни другари тогава в първите трудни години и духът в
обновеното физкултурно движение, не позволиха да се възстанови нашето борческо знаме
„Левски“.
5. Днес при провежданата реорганизация съм напълно наясно, че не възстановяваме
нито бивши клубове нито имена, след като последователно съм участвал във всички
проведени реорганизации до сега, смятам, че всичко онова което, би въодушевило хората
трябва да се оползотвори, а именно името „Левски“ би било най-обединителното в тази
насока в интереса на физкултурното движение в града нашето централно дружество да се
нарече „Левски“.
6. Предлаганото име „Дунав“ е било носено на два пъти от русенски спортни
организации: веднъж в най-ранният спортен живот около 1920-1926 година когато в него
членуваха хората като Никола и Пенчо Мушанови, Любомир Генов „Фидата“, Калчев, Кънчо
Петров и др. за които съм запазил най-ранни младежки спомени, че през 1923 година
участваха в шпиц командите против българския народ и това ние като синоним на
физкултурно дружество не бих никога възприел. И вторият път през 1949 година, което уж
обедини трите тогавашни дружества „Динамо“, „Русенец“ и „Локомотив“, но за кратък
период от няколко месеца се установи като дружество на футболния отбор който в това
кратко време направи над 400 000 лева задължения, които станаха причина, щото при
ликвидацията му с решението на ЦК на БКП да бъдат иззети всички имущества и
новоучредените ДСО-та да започнат отначало да създават своя база.
Имайки предвид поръченията дадени от членовете на колективите дадени на
делегатите за дружествената конференция, а именно новосъздаденото централно
физкултурно дружество да носи името „Левски“ смятам че това име трябва да се предложи
официално от представителя на Партията на конференцията, за да се получи необходимия
ентусиазъм за подобряването на физкултурната работа в нашият град.
На края си позволявам да използвам думите на великия апостол за името на дружеството
„Левски“: „Ако спечели, ще спечели целият град – ако загуби, губи само физкултурното
движение в града“.
С другарски поздрав:
Димитър Млекаров
гр. Русе, 9.май 1957 година.
Тема: Дунав -Русе...най-стария футболен клуб в БГ...??? (Прочетена 7936 пъти)