Спомени от отминали времена

[rospur]

   Имаше един сериозен фен на Дунав-Морския му викаха/механик на кораб в БРП беше/, при добра проява на Стоян Маринов/Чаната/ ставаше прав и гордо обявяваше:Дайте ми единайсет Чани и светът е мой! Сядаше на синузита, разбира се. Бай Пижо/вечер продаваше цветя по заведенията/ също беше колоритен фен-преди всеки мач/на разгрявката/ даваше букетче цветя на някой от звездите-обикновено на Кольо Христов.

[Lyubo1]

Аз помня и един Младенчо - лудия идваше на всички мачове на русенски отбори - Локо,Раковски,Дунав, но от години вече не съм го виждал

[rospur]

Младен не беше добре, но казваха, че пускал тото/еврофутбол/ и често печелел. Около кв.Здравец се движеше. Умря преди десетина години-Бог да го прости.

[Lyubo1]

На един мач, вече не знам кой беше, бяха го пуснали долу на терена и подари на всеки по една роза ли беше, нещо друго ли.....не помня

[Valan]

На един мач с Етър, Младен беше тръгнал пеша за Велико Търново,но автобуса с футболистите го наститна и
 го докара до стадиона.Въпреки,че имаше проблем винаги беше на мачовете на Дунав в Русе и подкрепяше отбора!

[boti4eli]

.....Въпреки,че имаше проблем винаги беше на мачовете на Дунав в Русе и подкрепяше отбора!

Да, помним го как енергично подскачаше, ръкомахаше и подвикваше. Жива атракция си беше!

[Lyubo1]

Целият град го познаваше, даже съм виждал как Младенчо не купува билет - влиза парадно пре входа и никой не го закача - нито полиция - нито контрола. Беше си колоритен.......но.......

[vivanov]

Попаднах на една интересна снимка с плаката за мача Дунав - Рома през 1975 година.

[boti4eli]

http://senzacia.net/скандално/съдии-и-военни-създали-цял-корпус-за-сп-5149
Нарочно пренесох тази изключително интересна статия, поднесена ни от колегата НИТРО тук, че не е истина къде ни пренесе с нея, осбенно нас, по-вехтите форумджий. Е, това е едно време, наподобяващо сегашното изумително много, но тогава всичко се постигаше с власт, а сега с власт и пари. Мераците на сегашните управници и ръководители са обаче, ако могат да си спестят парите и да властват повече и навсякъде. И бих казал, че са дори по-безпардонни и безкруполни от техние предшевственици. Предствям си, как са се скатавали и оглеждали всичките му там първи и втори секретари на партията, като ревнат онези 15-20000 запалянковци, а сега ни пишат заплашителни декларации и протестни писма как сме се дължали и с какви големи претенции сме. И, ако едно време партийните чудовища поне малко от малко са се съобразявали с масите, в момента ние само трябва да се кланяме и навеждаме на Б.Б., К.Д., Г.Г. и труги субекти и да им благодарим, колко много правят за нас! Апропо, споменатият бараж срещу Шумен е мачът, оставил най-ярката следа в мен - като емоция, заряд и ненадминатото чувство да си фен на футболен отбор. Невероятни 25000 запалянковци и този гол на Шери, сигурно в Шумен се е чуло! Това време едва ли ще се върне, за съжаление!

[strongblue]

http://senzacia.net/скандално/съдии-и-военни-създали-цял-корпус-за-сп-5149
... Апропо, споменатият бараж срещу Шумен е мачът, оставил най-ярката следа в мен - като емоция, заряд и ненадминатото чувство да си фен на футболен отбор. Невероятни 25000 запалянковци и този гол на Шери, сигурно в Шумен се е чуло! Това време едва ли ще се върне, за съжаление!

Бях на стадионите и при двата баража с Шумен. На реванша седяхме на "синузита", отляво в посока таблото, под което обичайно се събираше агитката на Дунав. Стадионът пращеше по шевовете. Предполагам е имало около 30-35 хиляди, тъй като към вместимостта от 25 хиляди трябва да се прибавят пълните с хора стълбища, асфалтовия овал над трибуните и дърветата с накачили се като маймуни хора. Незабравима бе тишината в 83-тата минута, когато след вкарания гол за 1:2, Ивайло Киров дойде пред сектора ни и каза - А викайте сега, де, викайте!. - Мощно освиркване и укане го съпроводи, а в ответната атака след корнер, Краси Наков изравни след удар под гредата. Приятел по-късно разказа, че по същото време коментарът по "Спорт и музика" на БНР от покойния Митко Чуков е бил нещо от сорта - Два нна два! Два нна два! В Русе няма футбол! В Русе има влизане в А група! - Малко след това Шери заби топката за трети път под напречната греда на Кандиларов.... Е, такова изригване на стадиона никога не видях след това, /присъствах и на мача с Рома, между другото/ никога не видях по-късно и такава радост. Непознати хора се прегръщаха на стадиона и бе живо чудо. Прекрасни времена за футбола в Русе.. Дано и сега нещо от това се повтори в някаква степен!

[Valan]

Този мач,остава един от най-великите,които съм гледал.Може би мачовете със Сантос,за които съм чувал от баща си,са имали този заряд.Футболистите ,които играха, бяха хора със сърце за тази игра.Играеха за публиката,за честа си,за самата игра.Може би,някои ще кажат,че е минало и това са спомени, но вярвам,че няма човек,който да е бил на мача и да го забрави.Пожелавам на всички млади фенове да изживеят това,което изпитахме ние.Винаги вярвайте на Дунав,независимо с кого,къде,в коя група играе.САМО ДУНАВ.

[само дунав]

Едно уточнение мача за,
 който споменаваш не е със Сантос, а с Крузейро

[vivanov]

А Шумен този сезон дори се отказаха от участие в областната група. Голям карък и падение ги гони. Спомням си и спасението на Раковски и Етър в последния кръг на "А" група за сметка на Шумен през сезон 1995/96.

[boti4eli]

Едно уточнение мача за,
 който споменаваш не е със Сантос, а с Крузейро

Крузейро, Рома, Светкавица, Доростол, заряда си беше същия и бяхме там, не знам ходенето на мач си беше едно от малкото удоволствия за хората по това време, сега сме пренаситени от какво ли не, пък и футбола не беше толкова комерсиализиран!

[NITRO]

Едно уточнение мача за,
 който споменаваш не е със Сантос, а с Крузейро

Крузейро, Рома, Светкавица, Доростол, заряда си беше същия и бяхме там, не знам ходенето на мач си беше едно от малкото удоволствия за хората по това време, сега сме пренаситени от какво ли не, пък и футбола не беше толкова комерсиализиран!

Навремето по телевизията даваха само няколко мача от българското първенство, и то най-вече между "грандовете". Затова и интересът беше жив. Първото първенство, което започна да се излъчва по националната телевизия беше калчото - във "Всяка неделя". Още тогава се почувствах "преситен" от футбол, а след навлизането  и на другите шампионати в родния ефир - съвсем. А и постоянните скандали, договорки и черно тото съвсем отблъснаха хората от стадионите. Не че и преди не е имало подобни явления, но им се е давало по-малко гласност и със сигурност са били по-редки.