Ако сами не си създадем проблеми, то няма да сме Дунав Русе. Това беше мач, който може да се каже, че контролирахме в 99% от времето и бяхме ясно по-добрият отбор. И при това положение да треперим до края. Ясно си личи липсата на мощ в нападение, защото след като повеждахме, вместо да ги натиснем още се връщахме по-назад. Правеше впечатление, че отборът от Враца първото полувреме при 1:0 за нас беше се прибрал много дълбоко в защита и изпадаха в много комични ситуации, в които 5 минути си цъкахме топката в нашето положение без играч на гостите изобщо да атакува и да ни притесняват.
Изравниха ни малко след началото на второто при първата им смислена атака, когато техен играч изкочи сам срещу вратаря ни в съмнително положение за засада. В следващата атака обаче излязохме отново напред след гол от ъглов удар, чийто голмайстор беше спорен, но да кажем, че е Милчев, който вкара убедително при втория удар. Иначе топката мисля, че мина голлинията още при първия шут на Джелилов ли, или някой друг - не се видя добре. След това продължихме да играем добре и Раденцов вкара гол почти от центъра на празна врата - нещо като гола на Безяк за Лудогорец срещу ПСВ. След това и Любо Иванов удари греда, имахме още едно положение, когато вратарят на Враца с мъка хвана прехвърлящ удар на Раденцов. И както мачът си вървеше за нас, вратарят ни умираше от скука, така Уатара сгреши и подари топката пред наказателното поле на играч от гостите, който стреля от 25-30 метра и вкара за 3:2 и до края треперихме в мач, който иначе трябваше да вземем убедително.
Та така, оставяйки настрана това, има за какво да поздравим Бечо и играчите за начина, по който завършиха полусезона.
Тема: Дунав (Русе) - Ботев (Враца) 3:2 (Прочетена 9234 пъти)