Автор Тема: Разказ за "Дунав" (Русе)  (Прочетена 2266 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Pycku

  • Напредващ
  • ***
  • Публикации: 703
  • Одобрение: +11/-2
    • Профил
Разказ за "Дунав" (Русе)
« -: 02 Май, 2012, 20:35 »
Здравейте!

От дълго време ми се въртеше мисълта за разказ (роман), свързан с любимия отбор, но така и не намирах време и желание да го почна. Сега по празниците намерих малко време и си нахвърлях малко идеи, а и почнах да пиша. Съзнавам, че за повечето от вас може да звучи тъпо и безсмислено, за други прекалено дълго и т.н. Все пак се надявам, че ще има и хора, които да го харесат.
В разказа някои от имената са истински и това са мои приятели и познати, които нито съм ги възвисил, нито съм ги почернил. Постарал съм се да изглежда предимно забавно, а донякъде и достоверно.

И така - ако харесате историята (а и да не я харесате), както и за мнения, препоръки и забележки относно по-нататъшното развитие, добавяне на герои и т.н. - моля пишете (може и на ЛС). Надявам се наистина да ви хареса :) И така :

ЧАСТ I - вместо въведение

Беше ранният следобед на поредния горещ августски ден.  Слънцето се беше качило високо в небето и неумолимо печеше  - идеално време да си на плажа, заседнал в някое капанче с добре приготвена цаца на масата и студена бира в ръката...
   За съжаление Русе не беше на морето, а прочутата русенска жега убиваше всяка една мисъл за излизане по улиците. Малцината, дръзнали да излязат, проклинаха съдбата си и тайничко се надяваха да завали. Тук-таме някоя кола преминаваше с отворени прозорци, откъдето се изливаше най-новият поп-фолк хит. Една такава кола – син голф, прелетя на светофара на бул. „Съединение” покрай „Дървото” и след малко наби спирачки, за да завие покрай бензиностанцията по ул. „Солун”...
   Недалеч от там в същия квартал Възраждане Христо Топалов си оправяше прическата пред огледалото до външната врата. Беше около метър и осемдесет висок младеж на 19 години и бе сигурен, че без да си направи прическата, няма как да играе добре днес. А днес имаше много важна среща – първата контрола от лятната подготовка на неговия тим. Мислено Христо се върна в миналия сезон...
   А той не беше лош за Дунав. Драконите се бяха върнали отново в „Б” група след кратко изгнание в долната дивизия и завършиха 6-ти. Тимът имаше сили да вземе и още някоя друга точка, но низ от „случайности” бе отнел възможността за промоция. Колкото до Христо – той беше „изкаран” от юношеската формация на тима с идеята да бъде наложен като нападател, играещ зад тарана Ангел Павлов. Топалов започна сезона като резерва и не игра първите мачове нито минута. В 6-я кръг влезе като резерва, а в 10-я отбеляза и първия си гол. Постепенно успя да се утвърди и влезе дори в титулярния състав, но получи тежка контузия и пропусна последните 2 месеца от първенството. Още кънтяха в съзнанието му думите на лекарите на тима, когато ги попита кога ще може да се върне в игра – „Момче, с тази контузия цяло щастие ще е ако почнеш подготовката за другия сезон”...
   Внезапно се чу звън от телефон. Христо бръкна в джоба си и извади желязната си Нокия – ветеранът караше седмата си година и все още работеше безотказно. Погледна дисплея – Богомил Иванов му звънеше. По принцип се бяха разбрали, че Христо ще затвори, но днес той беше в настроение и реши да „набута” приятеля си, затова натисна зелената слушалка и с най-мазния си глас почна да му говори:

-Мдаааааааа, Боги?!
-Абе Ице, да ти таковам мамата, трябваше ли да вдигаш!!! – просъска глас отсреща.
-Долу ли си?
-Да, ‘айде идвай, че закъсняваме и „Петьо” няма да е доволен.

След което Богито прекъсна връзката. Христо се огледа още веднъж в огледалото, после си обу новите маратонки, взе си раницата и излезе от вкъщи. На бегом взе стъпалата на втория и първия етаж и изскочи навън. Там светлината и слънцето го праснаха с всичка сила и той присви очи, за да се огледа. Все пак нямаше как да пропусне синия голф с отворени прозорци, от които се чуваха усилените на макс тонколони „Едно и две и три – пак ли се напииии или друга в леглото ти скача, а аз не спирам тук да плача...” Христо влезе в колата и извика:
-   Ко е тва бе?
-   Новата на Анелийката... Най-добрата брат, ще стане хит на Опиумчето, честна дума. – отвърна Богито.
-   Заеби ти тая работа, давай, че Петьо хвърля боб вече.
Богомил врътна ключа и потегли с мръсна газ, пеейки си заедно с радиото. По пътя нямаше много трафик и след няколко минутки вече бяха пред стадион „Дунав”. Там обаче беше по-сложно, тъй като нямаше много места за паркиране. Все пак Богито се вреди между едно ауди и една червена тойота „Ярис”.
-   Ей, скивай новата кола на Мишката. – извика Христо, сочейки към Яриса.
-   Хмм, не изглежда зле. Отде пари за нея, мама му мръсна? – попита Богито.
-   Вика че техните му кихнали. Ама си мисля, че се сещаш мача със Сливен миналата година.
Мачът със Сливен бе предпоследния от миналия сезон. Сливен бяха трети и трите точки им трябваха на всяка цена, за да се класират в „А” групата. От друга страна  домакините от Дунав бяха вече пети на 4 точки от Сливен и само чудо им трябваше, за да стигнат тройката. Все пак мачът почна добре и Дунав поведе с гол на Дойнов от фаул. През второто полувреме Сливен натиснаха и обърнаха до 1-2. През целия мач нападателят на Драконите – Адриан Паунов не си даваше много зор и изтърва 2 чисти положения. В 84-та минута Русчев нахлу в наказателното на Сливен и бе спънат за дузпа. Титулярният изпълнител – Дойнов бе заменен малко по-рано и Паунов настоя да бие дузпата. Стреля неточно в аут и така Сливен си биха, макар че повечето фенове, а и футболисти на Дунав да смятаха, че Адриан Мишката е играл тенденциозно.
Богомил и Христо влязоха в залата до стадиона и се запътиха към съблекалните. По коридора срещнаха Траян Добрев и Иван „Доктора” да си приказват пред лекарския кабинет. Траян беше млад специалист, наскоро завършил медицина и от клуба го викаха по време на мачовете като втори доктор. Колкото до Доктора – той беше около 60 годишен лекар, работил на щат в Дунав откакто се помни. Всъщност той не помнеше много –много, понеже всеки ден посръбваше. Всеки го  знаеше като вечно хилнат, а за бохемските му изцепки по нощите се носеха легенди. Самият той се хвалеше, че без да е „жулнал половинка” мозъкът му не може да работи, а ако не удари 2 бири сутрин ръцете му треперят и не може да си върже обувките. Мнозина не се съмняваха, че приказва истината. Дори в този момент Доктора се беше облегнал на стената и се полюшваше засмян, докато Траян му обясняваше разпалено за поредния трансфер на Левски. Траян ръкомахаше и викаше „тоз е стопроцентов голмайстор, хетрик на ЦСКА не му мърда”, когато Доктора фокусира идващите към тях футболисти и се обърна към тях:
-   Ай бе момчета, закъснявате. ОО, Иценце, ще играем ли тоз сезон?
-   Ще, ще...
-   Само не се напрягай много да не се контузиш пак... Пък ако си резервичка, ела при мен. Приготвил съм една половинка, много добра...

Христо се засмя и подмина докторите. След това влезна в съблекалнята, където вече всички се бяха събрали по екип.
  Тренерът – Искрен Христов, погледна към вратата със сърдит поглед:
-Айде бе, само вас чакаме.

Искрен беше млад специалист. Преди десетина години бе обещаващ футболист, но тежка контузия в коляното слага край на всякакви надежди за футбол. Изпаднал в силна депресия, Искрен се покрил от близки и приятели за няколко години, отавайки се на битов алкохолизъм и работа като строителен работник. Все пак след време се съвзел, изкарал треньорски лиценз и показал завиден тактически разум. Всъщност това станало не и без помощта на чичо му, който на практика му купил първото треньорско място – на „Сливите” от гр. Сливо поле. Често по стадионите им викали „сливи” и „п*тки”, откъдето и неговия прякор – Иско П*тката.Въпреки това Искрен си спечелил уважението в района с треньорските си качества, а освен това и много мразел да му викат така, поради което фенове и футболисти „смекчили” прякора, викайки му галено Петьо. Това естествено не се отнасяло за феновете на противниковия отбор, разбира се. Друго обяснение на прякора му идва от това, че в годините на депресия Искрен излизал много рядко навън с приятели, по един петък в месеца, откъдето и прякора му Петьо. Каквато и да е истината, нямало спор че той е кадърен млад треньор, надскочил отдавна нивото на Дунав, но поради обичта към родния си град вече веднъж отказал оферта на Черноморец Бургас. Слуховете дори го свързвали с Левски преди сезона, макар че той категорично да отказва да има нещо вярно в това.
 След малко Богомил и Христо вече седяха на скамейката по екип, а Искрен обясняваше:
-   И така, днеска е първият ни мач от подготовката. Навън сигурно видяхте около 200-300 фена. Въпреки големия пек, те са нетърпеливи да ви видят през този сезон, така че не ги разочаровайте...

Тези встъпителни думи си бяха излишни. Играчите много добре знаеха това, но въпреки всичко от 2 месеца не бяха получавали заплати, така че не им се мореше много-много в това горещо време. Все пак всички уважаваха треньора и поне си даваха вид, че слушат указанията му. По едно време всички наостриха уши – треньорът обяваше кои ще почнат като титуляри:
-   И така вратар ще си почне Светльо.
Ставаше дума за Светослав Абаджиев. Не много високия русоляв вратар даваше сигурност на съотборниците си. Спасяваше наистина невъзможни положения, макар и понякога да допускаше детински грешки.
-   Ляв бек ще играе Кръстев...
Мартин Кръстев беше ново попълнение в отбора. Още като малък родителите му бяха емигрирали в Испания, където той се подвизаваше в долните дивизии. Бе изкарал дори един сезон в Сегунда дивизион. След това на една почивка в България се бе запознал с голямата си любов. Няколко пъти тя ходеше до Испания, но не искаше да живее там, което принуди Кръстев да плюе на кариерата си и да последва своята половинка в Русе. Логично Дунав намери един стабилен бек. Бе висок и често бележеше и от корнери, но вече бе попреминал 30-те и скоростта му бе проблем. Все пак за родните стандарти бе много добър, а и не много скъп вариант.
-   Отдясно е Ралчо...
Tова бе Николай Ралчев. Сърцатият бек  бе неуморим по фланга, но имаше голям проблем с дисциплината и често оставяше отбора си с човек по-малко. Все пак, когато имаше ден, дори Кристиано Роналдо нямаше да може да го премине. Освен всичко друго бяха братовчеди с Абаджиев, така че имаха голям синхрон както на терена, така и извън него.
-   ...В центъра на отбраната почват Стефко и Наско.
И двамата бяха високи и снажни момчета. Стефан Севов бе сред най-старите в отбора и внасяше стабилност, макар че имаше проблеми със спортния режим, който при него си беше направо спиртен. За разлика от него по-младият Бойков бе истинска скала, нещо като Пуйол, разбира се за мащабите на Дунав. Често се включваше и в атаките и помагаше при изнасянето на отбора. Неговият проблем бе несериозното отношение. Освен това смяташе, че разбира много от треньорство и често се бъркаше на треньора, поради което двамата имаха редица пререкания.
-   Ляв халф днеска ще го бъде Флекса...
С този колоритен прякор се славеше Явор Русчев. Въпреки че пафеше по кутия цигари на ден, бързоногото крило беше най-бързия на терена и преди 4-5 години му викаха русенския Мартин Петров. Последва контузия и пътен инцидент, където колата на Русчев бе блъсната от влак на прелеза до Пазара, като лекарите определиха като медицинско чудо оцеляването му, като се има предвид сериозните контузии по тялото. След едногодишно лечение Русчев се върна към футбола, но все още не бе открил предишната си форма. Надяваше се този сезон да успее.
-   Отдясно пък ще е Богито...
Богомил Иванов бе продукт на школата на Аристон. Богито се смяташе за най-талантливия от играчите на Дунав и все се надяваше за оферти от други места. Надяваше се на някоя оферта от Турция или Кипър, за да изкара някой лев, но годините си минаваха, а чуждестранните отбори го подминаваха. Изкараните пари той вкарваше в колата си, която много обичаше. Преди време караше ауди, но откакто си купи Голф се прероди. Затова и често го бъзикаха, че е готов за играч на Миньор Перник.
   -В средата ще Никито...
Николай Дойнов бе сърцето на отбора. Изкарал 10-на години в елитната дивизия на Гърция, Дойнов бе истински професионалист, който сякаш имаше 3 бели дроба. Той тичаше неуморно, изпълняваше статичните положения и не рядко бележеше.  Но най-ценното му качество бе погледа върху играта и пасовете, които раздаваше. За съжаление при връщането си в България бързо се побългари и сладостите от живота му оказваха влияние. На него искаше да прилича и Христо Топалов.
   -А до него ще е Ради...
Ако Дойнов бе сърцето, то Радослав Игнатов бе душата на отбора. Той сплотяваше всички, често плащаше сметките на Опиум и разполагаше с неизчерпаем запас от вицове. На терена бе стабилен полузащитник, но вече бе на 33 и все по-често застиган от хронични контузии, които му вземаха здравето. Ради или „Радиото” вече мислеше да се откаже, но някак му се искаше да направи силен сезон, за да бъде запомнен от феновете дълго време.
-   Напред топките си ги пращайте на Анчо...
Ангел Павлов бе най-високият от отбора. Над 2 метра, но въпреки това техничен и бърз, той бе идеалният таран, който Дунав можеше да си позволи. Често по улиците някой минувач, като го видеше с яке на отбора, можеше да го обърка за волейболист или баскетболист. По-запознатите знаеха кой е, а 15-те му гола миналия сезон донесоха много точки на клуба. Въпреки това той някак си странеше от останалите и не споделяше техните представи за живота извън терена, поради което и страдаше играта му.
-   Ицо, ти като закъсняваш доста ще трябва да се извиняваш. Пускам те титуляр и очаквам гол още в първите минути от теб.
Сърцето на Христо Топалов трепна. Не очакваше да почне титуляр още в първия мач, макар и да се надяваше силно. Все пак съмнителните игри на Мишката бяха вбесили Искрен Христов и той реши да даде шанс на младото момче. Може да се каже, че най-щастлив от титулярния състав бе именно Христо.
   Не по-малко щастливи бяха резервите на клуба – те нямаше да се потят, а щяха да гледат мача от ВИП места на резервната скамейка.

Сред тях бе Иво Владимиров – Патравия. Той бе най-стария в отбора, вече гонещ 40-те години, за което говореше и оплешивялото му теме. Въпреки напредналата си възраст, той нямаше и 50 мача като титуляр за Дунав за 15-те години в тима. В двата мача, които игра миналия сезон поради картони на Абаджиев, той бе пуснал 6 гола, 1 от които от центъра. Все пак му харесваше атмосферата в тима, а освен това от страничните си занимания бе спечелил достатъчно. Миналия мандат бе общински съветник от социалистическата партия, което доста спомогна и за бизнес начинанията му. Държеше и студио за интериорен дизайн и въпреки кризата, печелеше добре.
 Йордан Петков и Владко Коцев бяха други две резерви. Те бяха нови момчета, дошли от софийския Академик. И двамата бяха високи и снажни, но имаха проблеми с наднорменото тегло. Това бе причината Петков да бъде изхвърлен от Академик. Коцев пък имаше проблеми с нощния живот. Той бе провинциалист по рождение и ненавиждаше софиянци, поради което често ги биеше по дискотеките. Един път изяде голям пердах и намрази докрай столицата. Затова и реши да напусне Академик и да си търси щастието другаде. И двамата дойдоха със свободен трансфер, но бяха назад с подготовката и Христов реши, че няма смисъл да ги пуска титуляри. И двамата бързо се сприятелиха с Иван Писков. Писков изпитваше същата ненавист като Коцев, но не към столичани, а към циганите. Тримата сформираха бойна групичка и през деня тренираха, а нощем ходеха да бият цигани. Изживявайки се като скинари, тримата бяха със сходни габарити – високи, напомпани бръснати момчета. Виждайки ги нощем, човек би се заблудил, че се е върнал в 90-те години в ерата на ВИС и СИК.
   Адриан Паунов бе резерва за този мач. Мишият му поглед, все търсещ далавера, му донесе и прякора – Мишката. Той обичаше интригите и далаверите, но повече обичаше младите девойки. Често сменяше колите и гардероба си, а хората често го подозираха в не много законни дейности. Все пак имаше и футболни качества, което бе причината Христов да не го е изгонил от отбора още. Резерва щеше да бъде и Теодор Андреев, който все още се лекуваше от контузия в коляното. Твърдеше, че са го нападнали кучета и докато ги е подритвал се е подлъзнал и паднал, усуквайки коляното си. Мнозина обаче смятаха, че контузията му е от една вечер на Платиниум, където Андреев паднал от една от масите, докато танцувал. Така или иначе контузията бе факт, и то от дълго време, така че Христов не смяташе въобще да го пуска в този мач.
***
Двата отбора се бяха строили в тунелчето преди да излязат на терена. Христов се поздрави с треньора на противниковия отбор – все пак това беше легендата на Дунав – Мирослав Миронов, а отборът, срещу когото щеше да играе Дунав бе неговият Спартак (Плевен). Двата тима поддържаха топли връзки и не беше случайно, че са си уговорили мачове в предсезонната подготовка. Съдията вече бе готов да изведе отборите, когато Радослав Игнатов се обърна и почна да разказва един виц.

-Манго и Айшето решили да си доставят френски ласки. През нощта Айшето духала на Манго, а после той решил да я полиже малко. Наврял си главата под одеалото и почнал... Айшето таман почнало да й става хубаво, когато Манго се провикнал „Айше, пръдни малко ма, да подишам и аз чист въздух, че се задуших тука!”

Всички почнаха се смеят, а Иван Писков направо се съдра от смях. С гръмовния си глас чак уплаши чистачката – леля Мария – стара и работлива циганка, която не чу вица и се чудеше какво става. Както се хилеше, Иван се обърна към нея:
-Щъ убия ма, пръдлоо! – изрева той.
Леля Мария видя пламъка в очите му и побърза да се скрие в стаичката си. Останалите изпаднаха в още по-буен смях. В тази весела обстановка излязоха на тревния килим, който по-скоро си беше прашна и кална нива, напечена от жаркото слънце. Първият предсезонен мач на Дунав щеше да започне след броени мигове...

То be continued… some day ?
« Последна редакция: 01 Януари, 1970, 02:00 от Guest »
ДУНАВ е един, от ДУНАВ ти бъди!

Persona Non Grata

  • Напредващ
  • ***
  • Публикации: 678
  • Одобрение: +0/-2
    • Профил
Re: Разказ за "Дунав" (Русе)
« Отговор #1 -: 04 Май, 2012, 13:30 »
Браво, браво :) Мен лично много ме грабна и ще се радвам някой ден да издадеш книга с такъв разказ  firstprize.gif
« Последна редакция: 01 Януари, 1970, 02:00 от Guest »




Едни и същи боклуци
От различни села
Едните от Лефски
Другите от ЦС*КА

didopi4a

  • Нов
  • *
  • Публикации: 14
  • Одобрение: +0/-0
    • Профил
Re: Разказ за "Дунав" (Русе)
« Отговор #2 -: 07 Май, 2012, 16:01 »
най ми хареса частта, където се описва защо на треньора му викат галено Петьо.
« Последна редакция: 01 Януари, 1970, 02:00 от Guest »

lilit0

  • Нов
  • *
  • Публикации: 1
  • Одобрение: +0/-0
    • Профил
Re: Разказ за "Дунав" (Русе)
« Отговор #3 -: 22 Ноември, 2012, 17:24 »
Бравооооооооо  :clap
« Последна редакция: 01 Януари, 1970, 02:00 от Guest »