Благодаря на модераторите, че оправиха темата и така тя придоби нормален вид и накратко мога да споделя и моите спомени от дългоочаквания мач в Любимец!
Потеглиха с автомобил в 8:00 часа- 5 момчета, устремени към един град, готови да пишат история. Още на бензиностанцията установиха контакт с момчетата от Ники и разбраха, че вече пътуват и са двама. Едно беше ясно- въпрос на време е да се осъществи великата среща. Поддържаха връзка и с буса с другите 8 пътешественици-те бяха потеглили преди тях. И така пътя към Любимец беше широко отворен за верните фенове на Дунав Русе.
Горещия юнски ден не ги изненада, но ги забави повече, отколкото очакваха. Налагаше се да почиват повече, особено като преминаха Балкана и се озоваха в южната част на страната. Но свободата да пътуваш без да се съобразяваш с каквото и да е им хареса на всички- определено е по-добрия вариант. Последните километри се озоваха в лабиринт от малки безлюдни селца, разбити пътища, пожълтели треви и жадна за дъжд земя. Настроението в изморения от път автомобил беше на другия полюс. Беше решено- ще се прави нова песен, с която ще се стъпи в заветния град. Криволичейки по малките пътища, от колата се чуваше вече готова новата песен и прекъсваше спокойствието на Марица. Гърлата жадно поемаха пенливата течност. Всичко е готово, кога ли ще пристигнем??- питаха се момчетата със сини шалчета. О, чудо... пред пълните с очакване погледи се появи табела: Любимец 1. След малко в далечината вече се виждаше другата група от буса и взрива от съединяването на двете части отекна под формата на горещи прегръдки, песни и наздравици. Но нещо липсваше... къде ли са техните гости, вече трябваше да са тук. Настроението на феновете не беше незабелязано и от органите на реда, които плахо наблюдаваха от другата страна на улицата.
След половинчасово очакване се появи и последния елемент от пъзела- 2 момчета, пропътували Гърция, за да се озоват на това място с тези хора. В началото бяха леко плахи, може би стъписани от неизвестното. Но това бързо премина и всичко си дойде на мястото. Песните не спираха, а сърцата на всички биеха учестено, мразовитата тишина на града се разцепваше от песни и отегваха звуците от неспиращи наздравици. Разменяха си артикули- шалове, шапки, фланелки, знамена, но снимката на агитката на Дунав в тяхния календар успя да напълни със сълзи очите на крайдунавските фенове. Последваха снимки за да се овековечи тази среща. Обсъждаха се различни теми, крояха се планове за нова среща.
Дойде и време за мача, всички заедно потеглиха към негостоприемната част на стадиона, наречена "клетка". Благодариха на домакините, които благородно ги допуснаха до там без заплащане. Малкия, но добре поддържан стадион ги посрещна малко злобно от страна на местната малобройна публика... но нищо, това е нормално. Настроението сред обединената агитка достигна колосални и невиждани размери. Всичката тази радост и обич се въплати в горди песни и за двата отбора- Дунав и Ники. И така, от началото до края на мача с кулминация при отбелязването на победния гол за великия син Дунав. Последният съдийски сигнал при резултат Любимец 0- Дунав 1, добави нова порция екстаз. Доволни, феновете напуснаха заедно стадиона, поговориха още след мача и дойде време да се разделят. Раздялата беше с широко усмихнати лица, и пълни с адреналин и емоции сърца. Най-важното- с очакване за нова среща, обединяваща феновете на тези свързани завинаги чуждоземни отбора.
И така, ИСТОРИЯТА беше написана. Благодаря на всички участници в този разказ. Радвам се че ви познавам, момчета!!!
РЕСПЕКТ!!!
А за мача не ме питайте... снимките ще ги дам на Левенски да ги качи в темата
Тема: Любимец 2007 (Любимец) - Дунав (Русе) 0-1 (фенска среща) (Прочетена 12441 пъти)