Здравейте на истинските фенове, русенци и дунавци!!!
Знайте, че много ме боли, много, затова не пиша вече!
Имам важни срещи, свързани с Дунав, след това ще ви разкажа много неща!!!
А аз се двоумях между два микробуса с по 9 места и един автобус с 25, дори депозирах единият малкият, добре че са ми приятели момчетата и вероятно ще ми върнат парите... Лично аз исках да си карам единият-два сини красавци са!!! Юлиян ги знае! За сега ще почакат малко!
Изпълнен съм с огромна мъка, няма какво повече да ви кажа, освен, че ако не се направи тези дни нещо важно, то на нож и да ги изгоним от клуба мършите!!!
Но изчакайте малко, още няколко дена и ще ви разкажа всичко, което предстои да направим, с кого и какво сме говорили!
Дано съм си изградил някакво доверие сред вас!
Не ми се пише, аз лично в събота бях откачил и озверял, исках да ударя, да се сбия със всичките педали в клуба, но имаше прекалено много ченгета... не ми се пише нищо повече за сега!!! Мъчно ми е адски много, мъката е само около мен тези дни и не знам кога ще свърши този ад???
Искам да съм собственик на този отбор и да се нарека гордо РУСЕНЕЦ, когато го водя напред към всеки пореден град, където да играем поредният си мач. И винаги ще бъда в първата кола на колоната, която ще води след себе си отборът и феновете, които да го подкрепят. И всичко да бъде в синьо, колите, знамената, шапките ни, шалчетата ни, фланелките, бирата, ако щете(Туборг)... Тогава ще играем всички в този отбор, всички заедно и ще побеждаваме!!!
Но има време и това ще стане някой ден, ще видите... Когато най-после комунистическите свине от управата ни предложат клуба да бъде закупен и да стане 100% частна собственост с АД. До тогава те ще са големите некадърни босове на жалкия в момента Дунав... Какъвто е шефът, такъв е и клубът!!! Страхливци са всичките до един!!! Мърши!
За кого бият камбаните-чувате ли ги?!?!?! Не са за нас, младите и силните всеки случай. Всяко начало си има и край, колкото и да е дълъг... Ще дойде и нашето време, слънцето огрява и кучият гъз някой ден!!!
Толкова отдавна не съм искал да остана сам, а сега ми се иска!!! Сега ми е тъжно, че всички ние-истинските русенци-искаме нещо съвсем лесно!!! Искаме нашият велик град да има велик отбор, който си има име, за което трябва да се играе мъжки! Но явно, че не си ли русенец, то не си мъж!!! Няколко момчета играят с мерак и постоянство, единият от тях е Хриси, едно момче, което истински обичам и ако някога има нужда от помощ, винаги може да ми се обади! Той знае как да ме намери! Сашо-голям играч, а толкова млад човек! Как да не ги обичаш тези момчета?!?!? А другите? Мърши...
Слънцето огрява и кучият гъз някой ден!!! Помнете, момчета!!! И бъдете сигурни, че Дунав някой ден отново ще е на върховете, отново ние ще пеем нашите любими песни, отново ще ходим по мачовете и терените на България, отново ще сме там, на стадионите, заедно, като едно цяло и тогава няма да ни е страх от никого...И тогава ще има истински футболисти, които ще обичат клуба, и ще играят за нас, защото без нас са едно нищо!!! А не обратното, защото те след като спрат да играят и никой няма да им подаде ръка за помощ, а ние ще имаме една инерция повече в живота ни!!!
Искам само още малко време и ще се опитам да направя и аз нещо по-сериозно за нашият любим Дунав!!! За сега се задоволявах единствено с щастливият блясък в очите на няколкото истински верни фена на отбора, когато пътувахме по пътищата на България, за да си мечтаем за поредната победа, която все оставаше някъде тъй далеч!!! За сега ми стигаше и да изпием по някоя и друга бира по пътя или по време на някоя от почивките ни , било на връх Шипка или на някоя бензиностанция, и то отново със същите тези момичета и момчета, които също си имат работа и главоболия в обикновенното ежедневие, които зарязваха всичко и идваха с нас да видят Дунава, макар и толкова далеч от Дунавската равнина!!! Всичките тези хора, които бяха с мен навсякъде, те ще са първите, които ще получат безплатни и доживотни места в ложата на първият ред на новият стадион на Дунав!!! Те са хората, които не са милионери, не са и добре подсигурени дори, а бяхме там, които също си имат своите житейски, здравословни, финансови проблеми, но ходеха и пак ще ходят, защото емблемата ДУНАВ е една магия, която те пленява до живот, ДУНАВ е една музика, която не се забравя и си я тананикаш винаги, когати ти е тъжно или весело!!! Целият съм в сълзи...
Истински русенци!!!
Нека застанем зад треньора Мирослав Миронов, защото той е русенец, нека му помогнем в този тежък момент за него, нека видят тъпите ни футболисти, че ние:
1.Ръководството, макар и с недоверие към него, но за сега няма по-добро;
2.Треньрския щаб;
3.И не на последно място - най-истинските фенове,
сме твърдно едно цяло и сме против всичките мърши, които се опитват да петнят името и емблемата ДУНАВ!!! Защото, ако някой иска да помогне на любимият си клуб, точно сега е моментът. В противен случай, не ми се иска да ви го казвам, но Дунав потъва все по-бързо и може да се окаже, че след няколко месеца може и да го няма... А никой от нас не иска и да си помисли за това, нали? Зайте, че много неща зависят от нас-феновете от РУСЕ!!! И не си мълчете!!!
Очаквайте пикантни подробности до петък!
Обичам Русе, обичам синьото (свободното) небе, обичам Дунав.